КАКЪВ ВИД ДОГОВОР ДА СКЛЮЧИМ, КОГАТО ДАВАМЕ ИМОТА СИ ПОД НАЕМ БЕЗ НАЕМ?
За юристите отговорът на този въпрос е лесен – отдаването под наем на една вещ безвъзмедно си има легално наименование и в правото се нарича „ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ“
Заемът за послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ /в случая недвижим имот, който е недвижима вещ/ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне.
За хората, които нямат правно образование заемът за послужване може да звучи просто като заем, но разликата е съществена.
И така: има заем за послужване, има и заем за потребление.
При заема за потребление се „взима в заем“ една вещ, потребява се и се връща вещ от същия вид, качество и количество. Заем за потребление е взет назаем от съседката пакет брашно, който ползваме и после й връщаме пакет брашно. Паричният заем също е заем за потребление.
При заема за послужване се дава в заем една вещ, която не се изчерпва/изконсумира с нейното ползване и връщаме на заемодателят отново същата вещ. По този начин може да се вземат в заем автомобили, оборудване, инструменти и пр. А в случая – недвижими имоти – къщи, дворове, стопански постройки и пр.
Законът не изисква договорът за заем за послужване да е в писмена форма, за да е валиден, но с оглед яснота на уговореното и уреждане с лекота на взаимоотношенията между страните след приключване на договора, препоръчително е той да е в писмена форма. Нотариалната заверка не е необходима, но би могла да ни помогне в случай, че имаме проблеми с доброволното напускане на заемателя след изтичане на срока на договора, защото принудителното му изваждане е престъпление и се нарича самоуправство. Разбира се, една клауза, която предвижда плащане на неустойка за всеки ден, след срока на договора, в който заемателят не предава владението на имота е много подходящо средство за мотивация.
Задължения за заемателя
- Да си служи с вещта съобразно с уговореното, а ако нищо не е уговорено – съобразно с нейното предназначение.
- Длъжен е да пази вещта, като трябва да я пази с грижа, която е по-голяма от онази на добрия стопанин – трябва да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи
- Длъжен е да посреща обикновените разноски по поддържането, запазването и използването на вещта.
- Да съобщава на заемодателя за посегателствата върху вещта и вредите, причинени от трети лица
- Заемателят е длъжен да върне вещта.
- Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от други лица, на които той е предоставил имота. /До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние – затова винаги е добре да се подписва един протокол, в който да се описва състоянието на недвижимия имот/
7. Заемателят е длъжен да съобщава незабавно на заемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху заетата вещ.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА
Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя, което означава, че заемодателят не може да иска предаване на недвижимия имот преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
1. Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай – той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.
- Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното
- В случай на смърт на заемателя, чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.
Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.
……………………………………………………………..
Адвокат Лина Георгиева
адвокатска кантора Про Асистънс, Бургас