Деспред 600х100
credobonum.bg

“Вършачката”, “Моите детски спомени за селото на майка ми…” / част 8 и 9/

“Вършачката”

част 9

Когато се събудих,разбрах че съм се успал много! На истина,вчера доста помагах и даже с радост въртях “кречеталото” гонейки лакомите птици! Но,пак се ядосах че не ме бяха събудили на време,най-вече на баба!

 Хармана беше вече празен! Нямаше я веялката,диканята,нито снопите.Житото беше събрано,сламата–също! Дорчо,кротко хрупаше зоп и потропваше с копито,завързан на сянка!
Всички бяха горе на малкият харман,където пълнеха големи чували със зърно и го пренасяха в хамбара. Баба и вуйна готвеха на огъня в голямата тенджера,поставена на “пирустията”!
 Аз,като вече “голямо момче” седнах да си свърша “работата”после извиках на баба да ме измие!
 Жетварите вече бяха свършили всичко и с весел смях се миеха и пръскаха с вода като хлапета! После се преоблякоха и седнаха под ореха на масата.Вуйчо им наля ракия и лимонада в чашите,весело им подвикваше и подканяше,а вуйна и баба им слагаха пълни чинии с манджа! Накрая вуйчо им плати и те се запътиха към вече впрегнатата каруца,където
баба слагаше една голяма “бухча” и няколко големи дини,които вуйчо беше докарал от бустана! Каките ме пощипваха по бузките ,а “набора”ми разроши косата и каза смеейки се–“Да ти порасне “пи,ката” като големия бор на комшиите”! След тез негови думи,всички се разсмяха весело…
 Дворът утихна! Чуваше се затихващата песен на звънчетата и лекото подрънкване на синджира ,с който беше вързан Шарко. Входната врата се отвори и в двора влезе чичо Кънчо,комшията отсреща,с големият бор в двора който се издигаше над всички дървета около!
Поговориха нещо с вуйчо и той поклати удобрително с глава,после махна за довиждане и бързо си отиде! Вуйчо се нахрани, после вкара Дорчо в яхъра,заръча нещо на вуйна и баба и излезе! Дойде си и бати Стефко,който беше водил воловете при ковача вкара ги в “дама”и ми каза> “Хайде,приготвяй се че ходим да помагаме при вършачката от среща в двора на чичо Кънчо!”
 Още като излязохме на улицата се чуваше голям шум,който идваше от двора отсреща! Влязохме в двора и аз видях една голяма машина,и една по-малка които бяха свързани с един голям широк каиш.Той въртеше едно колело в долният край на машината,и тя “бучеше”силно!
Двама от работниците подаваха с дървени вили снопите на качените горе,които ги хвърляха в голямата “уста” на вършачката,която се тресеше на железните си колела! Малката машина беше с кумин и приличаше на големият железен валяк,който мачкаше камъните когато поправяха нашата улица! Вуйчо помагаше на машиниста и когато влязохме той дръпна една ръчка и машината изсвири като влак но по “тънко”и се видя малък облак от пара!
 От улеите на вършачката излизаше овършаното жито,а от другата страна  облак от слама,който се трупаше на голяма купчина! През отворената порта влизаха натоварени коли със снопи,които хората трупаха на голям куб до вършачката! Така продължи до мръкване,когато машината изсвири продължително и работата спря!Хората отидоха да почиват,а и ние си тръгнахме.Всичко това беше доста впечатляващо за мен,научих много нови неща и по уверено крачех напред…
Спомени на Божидар Боксев
……………………………………………………………………………………………………………………………..
“Моите детски спомени за селото на майка ми…”
Част 8

 Денят беше много “горещ” и листата на дърветата и растенията бяха клюмнали! Кокошките се бяха изпокрили на сянка. Шарко лежеше до колибката си, дремеше и лениво пъдеше мухите с опашката си! Аз се бях изтегнал на чергата,която баба беше послала под сянката на ореха и гледах как вуйчо поправяше някакви каиши,после се протегна уморено и бързо задряма.Тая вечер според думите му щяха да дойдат много хора да помагат за жетвата! Баба и вуйна въпреки голямата жега готвеха някаква манджа в голяма тава на огъня! Бати Стефко пълнеше някаква кръгла и плоска “бъчвичка”/стегната с два железни обръча/ с вода и я остави в пълното с вода каменно корито. Унесен в мисли съм заспал. Събуди ме лая на кучето и отварянето на голямата порта. В двора влезе каруца запрегната с два коня.В каруцата бяха седнали жени и двама чичковци,а един беше слязъл и държеше юздите на конете! Вуйчо ги посрещна и помогна на чичкото да разпрегнат конете,завързаха ги за колелата на каруцата като им сложиха отпред сено! Жените и мъжете слязоха и разтовариха багажите си и внимателно носеха едни извити железа с дървени дръжки. Насядаха на пейките до дългата маса под ореха! Баба им занесе голяма тава с нарязани домати,краставици и стомната с вода. Вуйна носеше шише с ракия и поднос с малки чашки!Говореха високо и се смееха.Вуйчо им пълнеше чашките и също се смееше,чукаше се с всички и нещо приказваше!

 По едно време на портата се почука и бати Стефко я отвори. Влязоха дядо Сандо и баба Дона! Дядо Сандо беше досущ като картинката в детската градина-“Дядо вади ряпа”!Беше с потури,червен пояс,елек и калпак!Белите му мустаци бяха пожълтели и увиснали. Беше обут с цървули. Подпираше с дебел бастун. Седнаха на масата при другите и се включиха в разговора! Пак се почука на портата,но тоя път вуйна отиде да отвори.За моя изненада влезе един ПОП с кандилница и кръст в ръката.Имаше лъскава престилка и черна кръгла шапка. Баба и вуйна му целунаха ръката,а после и кръста! Попа отиде до края на масата,баба му донесе едно малко менче с вода,а той сложи в него кръста и една зелена китка! Отвори една книга.Вуйна раздаде на всички по една голяма свещ,включително и на мен и бати Стефко!Запалиха свещите и попа взе да  чете нещо с напевен глас и да се кръсти. Всички се кръстеха и стояха “мирно”! Най на края попа свърши с четенето и взе да ни пръска със зелената китка,после всички целунахме ръката му и кръста! После напръска и чинията с житото,която баба беше сложила пред него и почна да хвърля с ръка жито на двора !Направи няколко кръстни движения с ръка и седна на масата.Свали си шапката и си избърса челото с една бяла кърпа! Вуйна му наля ракия и му сложи салата в отделна чиния.Той каза “Помази Бог и да е успешна и благословена жетвата”!
 Чак сега разбрах за какво беше всичко това,но не напълно…!
  Вуйна и баба почнаха да носят пълни чинии с ядене и големи филии с хляб.Вуйчо пък донесе две изпотени шишета с вино и едно с лимонада.Аз пък гледах с интерес как дядо Сандо извади от пояса си една торбичка,извади лула,напълни я от торбичката и после взе да щрака по едно камъче със едно железце докато нещо запуши,и той си запали лулата.Аз по детски се засмях и започнах да пляскам с ръце! Вече беше почнало да се мръква и вуйчо закачи на един пирон на ореха голям фенер,който освети масата.Взе да подухва лек ветрец и се разхлади малко.Нас децата ни извикаха и ни сипаха ядене и лимонада,само че в “собата”.Баба каза “Да оставим големите да си приказват”После ни изми на чешмата и ни сложи да спим!Аз дълго слушах техния смях,после се заслушах в песента на птичките,чуваше се далечен лай на куче и съм заспал!
Спомени на Божидар Боксев

Сайт за училище
Реклама за партньори