http://uspelite.com/kak-edna-jena-vazrajda-jviota-na-selo/
Тишина, спокойствие, птички, чист въздух и голяма градина пълна със зеленчуци и плодове. Голяма част от хората днес в големия, забързан и шумен град, се улавят, че мечтаят за точно тези няколко думички. Ще ви запознаем с Ирена Ненчева от Бургас, която чрез инициативата, която създава свързва хора, които търсят дом или просто почивка от забързаното си ежедневие с такива, които са готови на драго сърце да им го осигурят.
Днес повечето младежи, а и не само, определят живота на село като нещо недостойно и скучновато. Въпреки това ти започваш тази страхотна кампания, откъде дойде идеята и куражът?
Вероятно е така, повечето младежи са с предубедено отношение към живота на село – защото ние, големите, сме им дали този пример, това е наше дело. Животът на село е привлекателен обаче за някои младежи – имам роднина, който е студент агроном и е в влюбен в земята. Не всички младежи са с отрицателно отношение към селския живот. Ние в България допуснахме това – да се обезлюдят селата ни. В другите страни не е така, била съм, видях – селата са гъсто населени и кипи живот в тях. Хората пътуват до работата си в градовете.
Започнах тази инициатива, защото любими са ми „отличниците“, новаторите, хората с дълбок, запазен природен дух и любов към естествения начин на живот, и с желание да се съхранява българското. Идеята ми хрумна в реална ситуация – търсех за себе си, да закупя къща на село, но нямах средствата, със заем от банка, обикалях, гледах празните, самотни къщи и казах на приятелката си до мен: „Аз ще намеря собственика на ето тази къща и ще му предложа да ме пусне да живея в нея, докато него го няма.“ Отговорът й беше: „Ти пък?! Кой ще те пусне в къщата си?! Ти си луда!“ Помислих си – аз бих пуснала някой човек. Щом аз бих, значи и други биха – луда съм била. Къде има лудост в тази силно практична идея?
Като части от пъзел – две подходящи части взаимно се допълват и създават цяла картинка. Още вечерта създадох група във Фейсбук „Имот под наем БЕЗ наем“. И започна преброяване на „лудите“ в България.. Оказа,ч е сме много, оказа се. че сме узрели, оказа се, че има отличници които бързо схванаха потенциала в идеята. Нека отбележа, в интерес на истината – идеята не е нова, не откривам колелото, но организирането й, създаването на място в което да се структурира тази тема, си е нещо ново. Доброволно хора от групата създадоха лого, плакат и сайт, всичко доброволно. Имаше 8 желаещи да ни направят сайт, сега можеше да имаме цели 8 сайта (смее се).
Tрудно ли беше в началото? Как си представяше, че ще се развият нещата и оправдаха ли се очакванията ти?
Не бих казала трудно, но проучвах, търсех начина. Първата група във Фейсбук беше тайна, като един вид гаранция за предложените приятели. Но поради механичния сбор от хора, които реално не са трепнали от идеята, тя не заживя. Предложих някой да създаде втора, общодостъпна такава, но не се намери желаещ. Разбрах – моя е орисията за това. Създадох вече днешната група „Имот под наем БЕЗ наем“. Тя тръгна успешно по пътя си, явно формата общодостъпна е била подходящата за такъв вид кауза. Каузата е съживяване на българските села. Развитието на инициативата надмина моите очаквания – допусках, че след 1-2 години ще започне реално да функционира, обаче на 6-тия месец се случи първото съвпадение, хора срещнаха интересите си и някой заживя в нечий дом на село.
Спомняш ли си кой беше първият проявил интерес към „Имот без наем“?
В началото аз добавих своите приятели, видях, че ме подкрепиха. Помня първия човек, който предложи помощта си за втори администратор, който повярва сериозно – Владимир Здравков, баща на едно от децата в моята детска театрална формация в Бургас. Разказах му и сърцето му трепна – помагаше ми в първата група.
Защо според теб хората избягват да ходят на село?
Всичко около нас провокира и възпитава консуматорски манталитет. Този манталитет разтваря в нас огромни бездни, които поглъщат морала, емоциите, общуването, естественото, креативността ни. Този манталитет ни ограбва, нас, човеците.
Ти самата би ли живяла на село?
Аз живея вече на село и имам зеленчукова градина. Пътувам с колата всеки ден до града, за да работя. Вместо за наем, давам парички за бензин и съм много по-спокойна и удовлетворена. Купих си къща тогава, в това същото село до Бургас, в което ми хрумна идеята. Купих, защото тогава нямаше място за такива обяви, този сайт „Без наем“. Ако го имаше тогава, нямаше да си купя къща, а щях да си намеря една стара баба или дядо, или празна къща и да я стопанисвам като своя.
Какви са хората, които се интересуват от „Имот без наем“? Можеш ли да ни разкажеш за някой по-особен случай?
Хората са най-различни, също като в живота. Млади хора, семейства, имаме около 70 обяви тип „Търся“ от семейства с малки деца, които искат да се преместят да живеят на село. Възрастни хора, пенсионери – наистина всякакви. Градинка потърси едно семейство до Дунав, дадоха им градинка в групата, сега са посадили зеленчуци. Къща с куче имаме дадена за стопанисване – собственикът заминава за чужбина, а стопанисващият се върна от чужбина. В къщата има куче, което остава и трябва да бъде добре гледано. Интересен случай.
Повече хора търсят или предлагат имот?
Повече обяви има за „Търся“ в момента. Това е нормално. Предлагащите къщички четат техните обяви и когато се доверят и харесат някого по обявата, му пишат на лично съобщение и се представят. Невинаги се засичат интересите, но се търси докато намериш своите хора и място.
Как създаването на „Имот без наем“ промени живота ти?
Промени го. Даде ми усещане за полезност, осмисли го в един наистина голям, реален мащаб. С групата лягам, с групата ставам. Окриляващо е усещането да правиш нещо, което е добро за много хора. Смислени и горди са дните, в които създавам нещо за страната си, за Родината, за моята любима България! Благодаря на съдбата, че ми подаде тази идея, че сърцето ми повярва в нея и година и половина ежедневни усилия се увенчават с радост и благодарност от хората, които ползват нашия сайт. В бъдеще съвпаденията ще стават все повече, защото вече много хора знаят къде да публикуват такава обява за стопанисване, ако някога в годините им се наложи.
Смяташ ли, че селата отново биха могли да бъдат заселени и животът на село да съществува като избор за повече млади двойки?
Нашата инициатива ще помогне много за това. Има много желаещи да се завърнат на село, но нямат финансовата възможност да си закупят къщи. Много българи са в чужбина – ако бъдем практични, ако обичаме родните си къщи, няма да ги оставим да се рушат в самота и безсмисленост, а ще подадем ръка на брата българин и той на нас, ще разменим това, което имаме – единия къща, а другия желание за нейното стопанисване.
