Привет!
Приятно ми е аз съм Бойко Савов. Моята съпруга е Цветелина Карлова и си имаме една малка беля Анна!
Реших въпреки достолепните си години,а те са едва 43 да споделя нашите впечатления от малките и китни български села. Преди две години си закупихме една малка, кокетна къщичка в близост до столицата. Решението бе спонтанно,но се оказа правилно и градивно. Как се стигна до това импулсивно решение? Прибирам се аз една вечер от работа в къщи,а милото ми момиче бе спретнало една голяма изненада! Посрещна ме с усмивка,а усмивката и е невероятна, дори когато е сърдита!Поздрави ме с добра вечер.Попита ме как ми е минал деня? Как се чувствам? Все подвеждащи въпрос-чета! Бях дарен с прекрасна целувка и заедно влязохме в дневната. Там ме очакваше приятната и голяма изненада. Момиче се бе постарало и то много. Аранжирала масата,запалила свещ с аромат на жасмин. Забелязах две чаши за вино и самото вино. 🙂 В този момент ми светна лампичката в главицата! Казах си тук ще има изненада и то голяма.Разговора започна някак си непринудено! Дежурната усмивка на моето момиче сияеше! Лижерно ме попита: Боби, би ли желал да си купим малка къщичка на село? Бях се отпуснал на стола и се наслаждавах на пламъка сияещ от камината. Отново видях прекрасната усмивка на прекрасното ми момиче. Казах си Боби,ти си луд ако не се съгласиш. След кратко замисляне се съгласих. 🙂 Въпреки,че аз се бях съгласил без да знам,че съм съгласен! 🙂 Така започна развитието на нашата обща идея за покупка на селска къщичка. Започна голямото търсене. В продължение на една година обикаляхме села и паланки и търсехме нашата къщичка. Един ден,проверявайки в сайта за недвижими имоти къщичката ни се появи. Още на пръв поглед си казах,това ще е нашата къща. Показах обявата на момичето си. Забелязах нейната искрата в очите и прекрасната усмивка на нейното лице. Осъзнах,че това ще е нашата малка бяла къщурка. Последваха срещи с брокера и собственика.След едномесечни преговори стигнахме до сделка и закупихме имота. Идеята ни е след, приключване на ремонта да се преместим и заживеем спокойно и свободно на село. Мотивите са няколко за това наше решение. Едната причина е,че в провинцията живота е тих и спокоен. Природата и въздухът са чисти. Детето ни се запознава с земята и животните. Вече се учим как казва котенцето,кравичката,прасенцето и пилетата. Имаме лек проблем какво казва кончето.Но работим по въпроса да изчистим проблема. Към момента кончето казва „Купувам стари дрехи и желязо“ 🙂 Детето е още малко и придобива практически опит и познания. Не на последно място са и безбожно високите цени, на жилища в големите градове. Дори и с ипотечен кредит цените на жилищата са високи. Един ипотечен кредит те заробва с години напред и накрая връщащ хиляди левове и евра на банката.