Именно финансирането и новото ми хоби попромениха житейските ми планове, което не промени местонахождението и чара на въпросните декари. Те са си там, пустеещи и чакащи своя ползвател – безвъзмездно, pro bono, с безплатна вода (такава е за цялата махала), с опция за лесна електрификация (без съветска власт).
Защо отново се връщам на темата?
Защото липсата на какъвто и да е конкретен интерес ме навежда на мисълта, че (поне сред приятелите ми) криза няма! Всички се оплакват, че не им стигат парите, че нямало условия за работа и развитие, че това и онова… но, очевидно става въпрос за нещо друго.
Не искам да обвинявам никого за това, че търси по-лесното. Аз самият съм пример, как вместо да се пОтя за 600-700 лева, запушвайки амбразурите на родното здравеопазване, избрах густото на фарма-бизнеса. Просто не мисля, че е нормално да предложиш за безвъзмездно и дългосрочно ползване имот за 100-тина хиляди евро, на пъпа на Витоша, от най-слънчевата ѝ и комуникативна страна, и да няма интерес.
Дума дума отваря, а това води до резонен въпрос – доколко е вярна „пословичната“ работливост на българина? Честно да ви кажа, не вярвам много-много на тази теза. Дали от гена, или просто от силовата колективизация, затрила цели важни звена от генома на нашево брата, но днешните ни съграждани просто не искат да работят. Масата, мейнстриймът (обичам я тази родопска дума), предпочитат да вегетират между отбиването на номера, попържането пред телевизора и боя със сръбска музика.
Разбира се, процесът е двустранен – каквито работодателите, такива и работниците!
За щастие, има немалко изключения от това правило, но не са достатъчни, за да се натрупа критичната маса, която да промени положението. Да не говорим за външнополитическите фактори, притискащи към стената вътрешнополитическите, онождащи безсрамно и циклично Клетите Братя Българи…
И все пак, воден от желанието си да бъда полезен някому, отново ще се предложа за обществено ползване. Ако не друго, поне ще има с кого и с какво да си направите гаргара в тези жежки летни следобеди.
Защо го правя?
– рационалното в мен негодува, че подобно място не дава това, на което е способно
– способностите на мястото варират от земеделие, през животновъдство, до всякаква еко-дейност, връзваща се с ландшафта, или просто живот извън пределите на Мордор 🙂
– предпочитам да виждам блясъка в очите на бъдещият му ползвател, вместо сянката от разочарованието на поредния словослагател…
Защо да го направите?
– за да получите безвъзмездно възможност да работите, произвеждате, забавлявате или просто живеете
– за да разберете, че има и други глаголи, освен „искам“, „дай“, „плати“
– защо пък не?
А за кризата и пастите мога да говоря/пиша много. И вие можете. И те могат, но не искат. Не е удобно някакси. Къде по-удобно е да сложиш на масата смартфона за 1000 лева, да посръбнеш кафенце в МОЛ-а и да се оплачеш, че не ти стигат парите. За пасти.
П.П.
На мен ми стигат. Заедно със семейството ми сме се потрудили доста, за да мога да го напиша без да ме е срам.
Бих искал и с другите да е така. Бих искал и те да се потрудят, за да не им е неудобно, когато дойде сметката. А тя идва. Винаги.
Офертата ми продължава да е валидна.
08.2014