Деспред 600х100
credobonum.bg

Виктор Шаубергер – магьосникът на водата

Преди повече от 60 години един човек показа, как може да се пречиства нашата вода по естествен начин и как може да се използва огромната й сила. Ако тогава се бяхме възползвали от познанията на Виктор Шаубергер, то щяхме да имаме не само хубава вода, но и евтина и чиста енергия, генерирана от водата и въздуха. Ако само бяхме заменили сегашната техника на взрива (експлозията) с биотехниката на безвзривно разрушение (имплозия), то всички големи проблеми на човечеството щяха да бъдат решени. Именно затова все още се мъчим с тях.

“Можем да видим, доколкото е записано в историята, че всички, които са се занимавали с разкриването на загадката на водата, са били жестоко подтискани. Даже намеците, които намираме в древните книги и които ни обясняват същността на водата, изчезват в следващите издания. Запазването тайната на водата е и средство, с което се гарантира силата на парите. Лихвените проценти растат само при несъвършена икономика.

Решаването на проблема със добиването на вода, и правейки възможно получаването на произволен обем и произволно качество на водата, в което и да е място, ще позволи на хората отново да усвоят огромните пустинни земи и ще намали цените на хранителните стоки, както и цените на машинните мощности до такова минимално ниво, при което ще отпадне изгодата да се спекулира с тях. Изобилието от храни и икономичната производителност на машините са толкова съкрушителни доводи, че самата представа за света и възгледите на хората ще претърпят изменение.

Запазването на тайната на водата е най-големия от капиталите. По тази причина всеки опит за разкриването й бива безпощадно унищожаван още в зародиш.”

Виктор Шаубергер (1885-1958), обикновен горски, е направил, вероятно, най-фундаменталните открития на ХХ век и със своята техника на завихрянето е открил за човечеството съвсем нови източници на енергия. Виктор Шаубергер, човекът написал тези думи преди повече от 50 години, бил необикновен. Човек, изпратен от Бога, за да върне на “просветените” хора древното знание за същността на водата. Безкомпромисно честен човек, напълно предан на природата. Човек, който през целия си живот се борил неуморно и накрая, сломен, умрял в бедност и самота.

Но той оставил наследство, безценно богатство, а знанията продължават да вдъхновяват и се превръщат в осново на множество поразителни разработки. А всъщност Виктор Шаубергер е открил само това, което отдавна е било известно на инките, монголците, древните критяни и тибетските монаси – че всяка вода се завихря, и ако й се позволи да тече по естествен начин, може да създаде истинско чудо.

Познанията на Виктор Шаубергер били революционни. Те опровергавали няколко закона на хидрологията и излезли далеч извън рамките на това, което ние, хората, знаем за водата. Учудващото е, че много учени до момента не разбират това, за което той е говорил. Един от тях, проф.Вилхелм Балтерс бил принуден чистосърдечно да си признае: “Как да разберем езика на Шаубергер, щом работите му принадлежат на бъдещето!” Но бъдещето вече настъпи!

Нека се върнем назад, към корените на Виктор Шаубергер. Той е роден през 1885 в провинцията, в австрийското с. Плекенштен, като пето дете от общо девет. Чичо му бил последния императорски офицер в Бад-Ишле по времето на Франц-Йосиф. Баща му работел като главен лесничей, както и дядо му, прадядо му и прапрадядо му. Виктор бил истинско “дете на гората”: по цели дни бродел сам из глухата, покрита с вековна гора местност около Плекенштейнското езеро и наблюдавал природата толкова отблизо и толкова внимателно, както днес малко хора са способни. Бащата на Виктор искал да изпрати сина си в университет, за да учи там лесовъдство. Но Виктор отказал, той смятал, че преподавателите само ще изкривят непредубеденото му естествено виждане за природата, както вече се случило с брат му, затова учил в обикновено училище за лесничеи и станал горски. Първия район, който охранявал, принадлежал на княз Адолф фон Шаумбург-Липе: това били 21 хектара почти недокосната вековна гора до Стейерлинг. Шаубергер обичал тази девствена гора, която едва ли била виждала хора. Недокоснатата природа на гората му позволила да получи първи впечатления и да проникне в същността на водата, която особено интересувала Виктор.

Силата на охладената вода
Първото, което разбрал Шаубергер било, че водата не обича слънчевата светлина. Например в гората отдавна имало извор, покрит отгоре с колибка от камъни. По-късно тя се срутила и изворът останал открит за слънчевите лъчи и незащитен. Скоро той пресъхнал внезапно и никой не разбрал защо. Но когато над него отново построили каменната колиба, водата се върнала. Още за древните римляни било известно, че винаги покривали изворите с каменни плочи, с малък кръгъл отвор за водата, в който слагали отточна тръба, но така, че през нея да не прониква въздух.

Водата обича сянката. Затова всички изворчета се крият в гъстата гора или дълбоките пукнатини на скалите. Дърветата и храстите по бреговете, които хвърлят сянка над водата защитават естествено течащите реки и ручеи.

Освен това, Шаубергер наблюдавал, че придошлата високо вода по време на топенето на снеговете (водата се затопля) създава плитчини от дънни наноси, които често през студените и ясни нощи (водата се охлажда) се разнасят сами. Оттук той направил извод, че подемната сила и силата на засмукване на водата достигат своя максимум, когато температурата й е ниска и тече свободно.

За първи път той го доказал през зимата на 1918 г., когато заради войната Линц изпитвал голям дефицит на дърва. В планината, в Прилгебирге били отсечени много дървета, но не достигали товарни животни или достатъчно големи ручеи, по които да спуснат дървесината. И тогава неизвестния на никого горски Шаубергер се наел да спусне дърветата в долината и избрал за целта малък планински ручей, пълен с подводни камъни, за който всички експерти твърдяли, че не може да се ползва за транспорт. Именно тогава Виктор Шаубергер за пръв път бил подложен на критика: възгледита му били неправилни, а наглостта му – нечувана. На Шаубергер много пъти му се наложило да вразумява критиците си.

Той дочакал ранното утро, когато водата е най-студена и безпогрешно, в нужния момент, залял сечището с вода. За една нощ, цялата отсечена гора, 16 хил. куб.м. били спуснати в долината. По-късно Шаубергер ще стане известен точно със своите забележителни устройства за придвижване на предмети по водата.

За “носещите се” във водата камъни
Следващият феномен, който направо омагьосал Виктор Шаубергер, било движението на пъстървата и сьомгата в планинските ручеи. Как успявала пъстървата да замира неподвижно в най-бурните потоци? Как успявала мълниеносно да отплава срещу течението, вместо да бъде носена по течението на водата, и то към повърхността, вместо към спасителните дълбини? Не е ли свързана тази способност на пъстървата с температурата на водата? Речено – сторено: Шаубергер нагрял около 100 л вода и я излял в ручея над мястото, където се въдела пъстървата. Това количество вода не можело забележимо да нагрее ручея, но все пак… След известно време пъстървата почнала да проявява безпокойство, по-често да удря с плавниците. Тя трудно успявала да се задържи на място и скоро била отнесена надолу по течението.

Виктор Шаубергер се питал, как пъстървата успява да преодолява подводните препятствия и водопадите? Защо скача толкова по-високо, колкото по-бурно и стремително пада надолу водата? Той наблюдавал, как пъстървата без да се движи се носи високо в падащата струя и изведнъж със сила се хвърля нагоре по водния поток, ей така. Отговор на въпроса си Шаубергер получил едва след десетки години усилени наблюдения над водата. Днес ни е известно, че всяка сила, материална или нематериална, създава равна по големина противодействаща сила. Точно както торнадото издига чрез завихряне въздушни маси нагоре, за да ги включи после в себе си, по същия начин и естествено течащата (завихрена) вода създава енергия, насочена срещу посоката на движение на водата. Този енергиен поток, който се вижда във водопадите като ярък канал светлина вътре във водната струя се използва от пъстървата. Тя се засмуква нагоре по потока, сякаш е в средата на воден смерч.

Шаубергер направил още едно невероятно откритие: в студена лунна зимна нощ той видял в един вир, образуван от планински ручей, как камъни, едри като човешка глава се издигали от дъното и кръжейки като пъстърви преди големия “скок”, се издигали на повърхността на водата и се поклащали отгоре й. Тежки камъни! Шаубергер не вярвал на очите си. Каква сила ги издигала? Това била същата спяща във водата сила на левитацията, която позволявала на пъстървата да “скача”.

Наистина, не всички камъни левитирали. Само шлифованите в яйцевидна форма изглеждало, че танцуват по водата без никакво усилие, ръбестите лежали неподвижно на дъното.
Защо? Защото яйцевидната форма е дете на вихъра. От гледна точка на стереометрията тя се образува вътре в хиперболичния вихър, а тъй като водата също се завихря, яйцевидната форма особено лесно реагира на това движнеие и камъните успяват да преодолеят силата на земното притегляне. Всеки може и сам да го провери: вземете кръгъл и тънък висок съд, напълнете го с вода и сложете в него яйце. Щом започнете леко да завихряте водата (например с молив), то ще видите как яйцето бавно се откъсва от дъното и се издига към повърхността, докато вихърът съществува.

“Чудеса на техниката”, прекопирани от природата
Тъй като княз Адолф фон Шаумбург-Липе имал финансови проблеми, той решил голяма част от гората, в района на Шаубергер да бъде превърната в пари, но транспортът от отдалечената област изяждал по-голямата част от печалбата. Различни експерти предлагали други начини на транспорт, но никоя идея не била подходяща. Накрая князът се обърнал към своя лесничей и той му обещал да намали транспортните разходи от 12 шилинга на куб. Метър до 1 шилинг.

Преди всичко Шаубергер построил със собствени пари устройство за транспорт по водата с оригинална конструкция . Водният улей бил с дължина 50 км. Той не се спускал към долината по най-краткия път, а извивайки се продължавал напред. Никой до момента не бил виждал подобно нещо. От време на време, Шаубергер изливал вода от улея и добавял прясна вода от планинските ручеи, защото според него стволовете на дърветата по-добре плавали в студената вода.

Виктор Шаубергер разчитал не само на собствените си наблюдения, но и на знанията на семейството си, трупани от последните няколко поколения. Още баща му го учел, че водата под слънчевите лъчи става уморена и ленива, а нощем и особено на лунна светлина била свежа и жива. И дядо му, и баща му умело насочвали потоците за спускане на дървените трупи. Чрез ритмична промяна на завоите, те насочвали потоците така, че водата на места дори се изкачвала нагоре в планината.

Решението, което взел Шаубергер, целяло да придаде на водата правилното движение и температура. Построения от него дървен улей имал напречен разрез, подобен на тъпия край на яйце. Той следвал извивките на планинските долини, защото “водата сама показва съвършено естествения път, по който иска да тече, за да удовлетвори изискванията си, и затова само трябва да следваме желанието й”. Задачата на техниката не била да се промени природата, а да се следва давания от нея образец.

Освен това Шаубергер настоявал, че разликата в температурата на водата дори в размките на част от градуса има голямо значение. Това предизвикало невъобразим смях сред хидролозите. Когато Шаубергер добавил, че дори и при човека промяната на телесната температура с две десети вече показва, дали е здрав или болен, бил окончателно сметнат за луд.

Отначало изглеждало, че учените са прави: при първото пробно спускане, дървесината останала да лежи, макар че водата била студена, а насочващите дъгообразни криви били правилно изчислени. Шаубергер бил отчаян. Но тогава му помогнало провидението, с помощта на змия, пресичаща вира пред очите му. Как успяла да се придвижи толкова стремително по водата без плавници? Наблюдавайки движенията на змията, нещо му дошло на ум. Шаубергер се върнал обратно и към дъгообразните криви на улея прикрепил нещо като направляващи релси, които трябвало да придадат на водата движение, подобно на змийското.

Успехът бил поразителен. Огромни дънери, по-тежки от водата бързо отплавали, извивайки се към долината. Възхитеният княз направил Шаубергер главен управител на всички свои гори.Скоро и правителството във Виена чуло за необикновения лесничей и го назначило за имперски консултант по водни устройства. Заплатата на Шаубергер била 2 пъти по-висока от заплатата на специалист с висше образование на същата длъжност. Освен това, тя му се изплащала в злато, което било голямо изключение в онези инфлационни времена.

Борба с учените
Всичко това, разбира се, не помогнало за намирането на приятели сред учените. Също и фактът, че всички копия на устройствата на Шаубергер не работели при експертите и всеки път се налагало да се обръщат лично към Шаубергер, не помогнало да си подобрят отношенията. След като много учени подали в парламента писмен протест срещу завишеното заплащане на Шаубергер, а правителството поискало да го лиши незаконно от заплатата му, безкромпромисният лесничей си направил изводите и се преместил в голяма австрийска строителна фирма. За нея той построил устройства за преместване по вода в много страни на Европа и всички те били оценени като “чудеса на техниката”.

Но и тук Шаубергер срещнал противодействие от колегите си – специалисти и техници. Той напуснал фирмата, не толкова заради интригите, колкото заради желанието на собственика, алчен за пари, да печели нечестно от договор с Чехословакия. Когато Шаубергер научил за това, напуснал фирмата.

Но все пак един учен му помогнал – проф. Форгхаймер, един от водещите хидролози по него време. Отначало той се отнесъл доста скептично към Шаубергер, но бързо се убедил в знанията му. Освен това Форгхаймер нямало какво да губи: “Радвам се, че вече съм на 75 години. Няма да ми навреди особено, ако се застъпя за вашите идеи. Ще дойде време и те ще ви разберат.”

Форгхаймер организирал форум, на който присъствали много професори, а Шаубергер трябвало да изложи теориите си. Присъстващите не проявили почти никакъв интерес, били иронични и снизходителни. Когато един от тях нахално поискал да му кажат кратко и ясно как се регулират водните потоци, Шаубергер не се сдържал и изтърсил: Като при овена, когато пикае!” Настъпила тягостна пауза. Тогава Форгхаймер скочил и спасил положението, като заявил, че Шаубергер е напълно прав, тъй като водата наистина тече, завихряйки се дъгообразно, както се наблюдава при струята урина. После започнал да изписва по дъската символи и формули, обяснявайки ги в движение. “Нищо не разбрах” признал му после Шаубергер. Но останалите професори започнали да го наблюдават с интерес. Дискусията продължила два часа, като публиката вече се отнасяла към Шаубергер подчертано вежливо и дружелюбно.

Чест прави на Форгхаймер, че изоставил академичната си гордост и открито се застъпил за Шаубергер, чиито възгледи смятал, че не само “откриват нов път в областта на технологията за строителство на язовири и хидротехнически съоръжения”, но бил убеден, “че ще дойде ден, когато благодарение на идеите на Шаубергер… околният свят ще се промени”. Това е написал преди 50 години в едно специализирано списание.

Как да се почистват реките по естествен и евтин начин
През дългия си живот Виктор Шаубергер имал възможност да наблюдава хармонията на водата и гората. Той разбирал, че без гори скоро няма да има и вода. Виждал недокоснатите планински ручеи там, където се родил : бреговете им били обрасли с мъх, и дори при големи отлагания никога не прелива през бреговете си.

Но когато гората била изсичана, първи реагирали ручеите: ставали запуснати, мъхът бил отмиван от водата, дъното на ручея ставало нечисто, покривало се с мръсотия и тиня. Температурата на водата се повишавала, тъй като вече нямало наблизо гора със спасителната й сянка. Впоследствие руслата на ручеите и реките се разрушавали, бреговете се размивали. Силните дъждове и топенето на снеговете предизвиквали наводнения.

По тази причина започнали да разработват съоръжения за укрепване на склоновете, обличащи потоците в камък и бетон. Но тези съоръжения изправяли потока на водата и го сковавали като корсет. Водата вече не можела да тече свободно, с бълбукане и завихряне. Тя постоянно се опитвала да разруши съоръженията и да излезе от изкуствения си затвор, което водело до огромни разходи за чест ремонт.

В края на 20-те години Шаубергер започнал яростно да се бори против масовото изсичане на горите и съоръженията за укрепване на ручеите, твърдейки, че с горите трябва да се погасяват само лихвите. Самият той, строил по-рано съоръжения за воден транспорт на дървесина, се отказал от тази си работа, когато научил, че с помощта на неговите устройства се изсичат цели гори.

Шаубергер знаел, че водата винаги се стреми към възстановяване на своето равновесие: реката сама може да си оправи руслото, стига да й се позволи да тече по естествен начин. Шаубергер смятал, че хората трябва да се намесват не като изправят руслата, а като помагат на реката отново естествено да се пени: “Водният поток никога не се управлява от брега, а винаги отвътре, от течащата среда”.

През 1929 и 1939 г. той подал заявки за патенти по контрола на планински ручеи и регулиране на реки, според които, с помощта на поставени забавящи елементи, на определени места оста на потока на реката се насочва към средата (тогава течението не размива дъното и не утаява пясък). Шаубергер разработил и метод за смесване на повърхностните топли води със студените дънни води, за да се изравни в даден момент температурата на водата и въздуха. Той знаел, че температурата на водата оказва влияние на поведението на течението на реката.

Трагичен пример за умирането на река е Рейн. Някога това бил спокоен, мощен поток с кристално чиста вода, през която се виждало дъното. Нощем повърхността на водата светела с припламващо златно сияние, възникващо от триенето на удрящитесе едно в друго камъчета, откъдето произлязла легендата за златото на Рейн – че джуджетата коват на дъното на реката чудни златни украшения.

Когато швейцарското управление на високопланинските гори започнало да сече дърветата в горното течение на Рейн, това нарушило равновесието и реката започнала да се заблатява. За да увеличат скоростта на течението, така че реката сама да си очисти руслото, започнали да изправят Рейн. Тинята обаче се преместила надолу по течението. Наложило се и там да изправят руслото. Най-накрая, цялата река била изправена и като резултат започнало цялостното й заблатяване. Причина за всичко било изсичането на гората: било нарушено не само екологичното равновесие, но и изчезнал ефектът на силно охлаждане (поради изпарението от короните на дърветата, топлината се изсмуква от кореновата система и гората охлажда подпочвените води и почвата).

Тъй като на изправените брегове нямало гора, температурата на водата се повишила. Отлаганията не можели да попият в почва та и безпрепятствено се стичали в Рейн, затопляйки обширни области. Наложило се да издигнат още по-високи стени, да изгребват още по-надълбоко, и да пилеят още повече пари на вятъра (за радост на строителните компании). И нищо не можело да се промени в този дяволски кръг.

Пренебрежението на властите към предложенията на Шаубергер
След голямото наводнение през 1935 г. Виктор Шаубергер предложил на немските власти преди всичко да извършат саниране на Рейн със собствени сили: “Да се издълбае Рейн с 4-6 метра – това е въпрос само на техника. Всичко се решава с регулиране температурата на водата и струва само част от това, което обикновено се изразходва за коригирането на реката”.

Отлаганията и заблатяването са признаци на това, че течащите води са в стадий на умиране. Тези признаци ще изчезнат, ако на реката се даде нов живот, като й се придаде съответния импулс.

Шаубергер смятал да го постигне с помощта на така нареченото “енергийно тяло” – прост елемент за регулиране, имащ съответстваща форму. Той трябвало да придаде на водата описаното по-горе движение. В този случай реката можела да се изчисти сама. В това, че този прост метод помага, Шаубергер вече се бил убедил: “Когато сложих такова енергийно тяло у нас, в Стейерлингския ручей, само за една нощ реката се проми дотолкова, че стотици кубически метра пясък и наноси попаднаха в така наречения пясъкоуловител, а ручеят за една нощ стигна до плътна скала”. Този метод на Шаубергер бил изпробван през 1989 в института в гр. Калмар (Швеция) и потвърден в лабораторни условия.

Шаубергер описал на властите как вътрешната маса на водата в средата на реката при урегулирането й ще потече по-бързо и следователно, ще отнесе големите наноси (ламинарно движение), а в същото време пенещата се вода по краищата автоматично ще раздроби и смели по-малките наноси (турбулентно движение), докато не се утаят по бреговете като минерален пясък, благодарение на което реката ще има плодородни брегове, на които после ще се появи цялото богатство на растителния свят “и защитавайки я, ще се поклони пред майката на всичко живо – водата”.

Никой не обърнал внимание на предложението на Шаубергер. Подобен горчив опит имал и три години по-рано – през 1932 г. Шаубергер написал подробна статия за това, което е нужно да се направи, за да може по простичък начин Дунав да се превърне в прекрасната река, която е бил. Статията му била приета в официалния бюлетин на международната комисия за Дунава, която разглеждала предложенията на всички прилежащи към Дунав страни. Когато властите с ужас научили, че статията на Шаубергер е публикувана в такова солидно издание, те, без много да му мислят иззели целия тираж, унищожили го и през октомври 1932 г. отпечатали за огромна сума, над 100 хил. Шилинга ново издание, в което липсвала статията на Шаубергер…

И тъй, Дунав и Рейн, а освен тях и множество други реки и до днес, 70 години по-късно, лежат сковани от убиващия живота им корсет, само с разликата, че днес трябва да се борят и с нарастващия обем на отровни химикали, стичащи се в тях.

Гората – люлка на водата
За “обмяната на веществата” на водата на Шаубергер му били нужни не само хармонична съгласуваност на ламинарното и турбулентно движения, но и “позитивна промяна на температурата”. Под този термин той разбирал приближаването на температурата на водата към +4 градуса по Целзий. При тази температура и едновременно циклоидално спирално движение (завихряне), енергията на водата се увеличава, водата става свежа и жива, тъй като благодарение на “емулсията” се образува “нова” вода, в която водородът разтваря кислорода. При “негативна промяна на температурата”, т.е. Нагряването на водата над +4 градуса по Целзий, се наблюдава спадане на енергията на водата и на биологическите й качества. Водата губи подемната си сила, в нея се появяват патогенни организми.

Шаубергер описал кръговрата на водата, как тя циркулира между небето и дълбините на земята. Важно свързващо звено между тях е гората: поради изпаренията от короните на дърветата гората отнема топлина от почвата. Това охлаждане дава възможност на подпочвените води да се издигнат нагоре (особено през сухите периоди) – според принципа на Архимед по-топлите водни маси не могат да стоят под по-студените.

Ако гората се изсече, то просеката се нагрява от преките слънчеви лъчи, подпочвената вода, а заедно с нея и отлаганията от минерални соли се спускат надолу, където са недостъпни за корените на растенията: изворите изчезват… Впоследствие цялата местност става карстова. Можем да разберем, защо Виктор Шаубергер наричал гората “люлка на водата”.

Жизнената важност на качествената питейна вода
Шаубергер бил и против (обичайният днес) начин на изкарване на подпочвените води на повърхността с помпи. Според него подпочвената вода не е “узряла”, за да се използва като вода за пиене. Тя трябва още да полежи под земята. Само вода, която сама е излязла на повърхноста, т.е. изворната вода, е достатъчно зряла, тъй като е преминала през пълния си цикъл на развитие.

Шаубергер рано разбрал необходимостта от създаване на прибори, които биха снабдили човека с питейна вода, с качеството на изворна. “Днес, когато почти всички здравословни извори или пресъхнаха или водата им е скована в тръби и се подава в населените места по неграмотно построени тръбопроводи, почвата и целия животински свят получават непрясна, безвкусна, а следователно и нездравословна вода, поради което се нуждаят от помощ”. Нали “хората, които са принудени година след година да пият само хлорирана вода, могат някога да се замислят как влияе на организма им водата, насилствено лишена чрез химически добавки от своята природна способност да проявява живота. Хлорираната и физически разрушена вода води не само към закономерно физическо разпадане, но е и причина за духовния разпад, а оттук и за постоянната дегенерация на човека и всичко живо”.

И през 1930 г. Шаубергер конструирал своя първи апарат за обогатяване на водата под формата на яйце. Днес съществуват различни разработки на принципа на завихрянето на Шаубергер, един от които е VITA VORTEX.

Своите познания Виктор Шаубергер прилагал и в селското стопанство, където с помощта на различни яйцеподобни конструкции, спирални плугове, специални компости и стари селски мъдрости, които в светлината на теориите му изведнъж ставали разбираеми, постигнал големи успехи. Дори съдействал за повишаването на количеството на реколтата, без да прилага химически торове.(виж тази книга)

За безвзривното разрушение (имплозия) и за взривяването (експлозия)
Вероятно най-важното откритие на Шаубергер била силата на безвзривното разрушение. Това, без съмнение, е най-революционното откритие, тъй като то е довело нашата техника на взривяването до абсурд.

Цялата Вселена се намира в движение (според Хераклит, “panta rei” – всичко тече), а именно в движение по (открита) спирала. В този поток се проявяват две сили. Съществува завиващ надясно, насочен навътре вихър на безвзривното разушение или притегляща, всмукваща, центростремителна сила. Тя е съзидателна, формообразуваща и способстваща качеството сила. Цялата природа е изградена чрез тази сила. Всяко растение, животно, човек, вода – всичко в изграждането си приема положителната жизнена енергия и се отърва от несъвършенствата си.

Като противовес на съзидателната сила на безвзривното разрушение съществува израждащата или дегенеративната сила на взрива. Тя представлява завиващ наляво, насочен навън центробежен вихър на енергията на разпада. Такава форма на движение, за предизвикването на разпад, природата използва само за разтварянето на вече отработените комплекси (например, мъртви организми). Шаубергер написал: “Центростремителното циклоидално спирално движение съответства на спадаща температура, свиване и концентрация. Центробежното движение съответства на повишаваща се температура, топлина, разтягане, разширение и взрив”.

Тъй че теорията, че вселената се е образувала чрез взрив е просто глупост. Нали силата на взрива, която използваме в нашите двигатели с вътрешно горене е не само разрушителна по съществото си, но е и крайно неефективна. Коефициента на полезно действие на повечето двигатели с вътрешно горене е под 50%, с други думи, над половината от освободената енергия се изразходва напразно, най-вече под формата на топлина, и автомобилите на шега могат да бъдат наричани “отоплители на околната среда”. И това е не само ужасно разточителство на нефт, въглища, газ и пр.(по думите на Шаубергер, те трябва да си останат в земята, защото са необходими за образуването на вода), но представлява в прекия смисъл “техника на смъртта” (Шаубергер), която носи такива последствия за целия свят, които заплашват живота, и с които природата се сблъсква само при разпада и разлагането. Съмнителен “венец” на този фалшив принцип е разцепването на атома.

Шаубергер ползвал за образец съзидателната сила на природата (“В растенията нищо не се взривява!”), която, благодарение на минималния разход на енергия постига максимална производителност. “Нашата съвременна техника се държи като селянин, който напролет хвърля в земята седем картофа, за да изкопае на есен само един.”. Освен това Шаубергер възлагал надеждите си не на налягането и температурата (като при двигателите с вътрешно горене), а на силата на засмукване, на “вечното женствено начало” – силата на безвривното разрушение. Такава биотехнология не създава отпадни вещества и отработени газове, а създава енергия с разходи почти равни на нула.

При такива възгледи на Шаубергер, разбира се, му било трудно да си намери приятели. Например съюза на инженерите и архитектите го изпратил уж за да изследва здравето си в лудницата. За щастие, той бързо го напуснал, тъй като лекарят заявил, че Шаубергер е съвсем здрав и напълно разумен човек.

Това, че техниката му функционира, Шаубергер доказал със своите “засмукващи” и “пъстървови” турбини за хидроелектростанции, чийто КПД бил много по-висок на обичайните турбини. Техническият институт на гр.Щутгарт провел през 1952 г. опити, които еднозначно доказали, че правилно завихрящата се вода може да компенсира силата на триенето! Тези данни били потвърдени и през 1981 г. от Кралския технически институт в гр. Стокхолм.

Създател на двигател за левитация
Основавайки се на естественото завихряне на водата и въздуха, Шаубергер конструирал домашни мини-електростанции и даже тласкащи двигатели за самолети. Изобретателят на първите реактивни самолети – Хайнкел, сигурно е “взел” идеите си от Виктор Шаубергер.

Разбираемо е, защо нацистите следили Шаубергер и му предложили да избира: или да ръководи научно-изследователски лагер или да бъде разстрелян на място. По време на войната Шаубергер разработил нови типове тласкащи двигатели за ракети. “Ако накараме водата или въздуха да се движи “циклоидално” (спирално) под действието на високооборотни вибрации, това щедоведе до създаването на енергийни структури или висококачествена тънка материя, която се издига с невероятна сила, увличайки след себе си и корпуса на генератора. Ако доразвием тази идея съгласно природните закони, то ще получим идеалния самолет или идеалната подводница, и всичко това почти без разходи за производствени материали.”

Функционирал ли е наистина такъв “НЛО-двигател” в реален вид, е спорен въпрос, но изпитателният образец пробил покрива на фабриката: той тежал 135 кг и стартирал само с 0.05 л.с.(?)

По-късно американските окупационни власти конфискували цялата документация по проведенети опити, а Шаубергер бил “пленен” за 9 месеца, през което време руснаците обискирали жилището му във Виена, а после го взривили, за да не намери никой друг неговите изследвания върху левитацията. Когато американците пуснали Шаубергер, му забранили под заплаха от арест да продължава изследванията си в това направление.

Виктор Шаубергер може с право да бъде смятан за един от бащите на свободната енергия, получаването на енергия от “нищото”… Ясно е, че е имал много предложения от икономическата сфера. Бил канен от правителствата на Русия, Англия, Франция, Югославия и България. Добри предложения постъпили и от английски финансови и еврейски промишлени кръгове. Както казал Шаубергер: “Бих станал милионер за много кратко време, ако се бях захванал за работа в такъв обем преди напълно да съзрее идеята.” Но този непреклонен, смел, безкомпромисно честен човек отклонил всички предложения, защото вътрешният му глас му подсказвал, че ще дойде време, когато откритията му ще послужат за оздравяването на науката по цял свят.

Методът на безвзривното разрушение прави атомната енергия излишна
Тъй като Шаубергер знаел, че нито един отрасъл на икономиката няма да посмее да премине от техниката на взрива към биотехнологиите, той не очаквал подкрепа от страна на промишлеността. Шаубергер нямал доверие най-вече на монополистите в енергетиката и въоръжаването и се страхувал, че те ще увеличат властта си чрез неговите открития, като ги скрият от останалото човечество.

Целта му била, с помощта на мотори за безвзривно разрушение да направи атомната енергия излишна. Смятал я за най-голямата опасност. Освен това получаването на енергия по неговия метод било много по-евтино. Например, от един кубически метър вода за секунда може да се получи поне 4000 квт топлинна енергия, като температурата на водата би се понижила само с един градус.

Силата, която не му позволявала да бъде подкупен и да се противопоставя на всички превратности, изоставила Виктор Шаубергер и той вече не бил убеден, че е важно да се бори за живота си: “Цивилизованото човечество, въпреки уж високата си техническа култура е достигнало толкова ниско етично ниво, че вече не забелязва, че този физически и морален упадък не са друго, а непрекъснато разпадане на културата. По тази причина, хората, които съзнават тежестта на извършените грешки има свято задължение – постоянно да се стремят към окончателното поправяне на последствията от това заблуждение”.

Последни години от живота
В края на живота си Шаубергер се намирал в подтискащо финансово положение. Всичките си опити и апаратура бил платил сам. В момента, в който постигнел успех, властите му отнемали разработките и някой друг почвал да печели от тях. Това се повторило 12 пъти. Или пък откритията му безследно изчезвали. В писмо, писано преди смъртта му, Виктор Шаубергер с горчивина отбелязал: “Ще се върна в гората си, за да умра там в мир. Цялата наука, с всичките й въртиопашки, са само шайка крадци, на които им дърпат конците, като на марионетки и ги карат да танцуват под всяка мелодия, която маскира като необходимост алчноста на своя добре прикрит робовладелец”.

От множеството разочарования той бил физически сломен и страдал от астма. Когато през 1958 г. един американски магнат му предложил широко да използва техниката му, Шаубергер отлетял за САЩ със сина си Валтер, който също бил посветил живота си на изследването на вихрите. Но партньорите се скарали, независимо от (или може би точно заради) положителните резултати и Виктор Шаубергер настоял да си тръгне. Било му разрешено, при условие, че ще подпише договор, съставен на английски език, чието съдържание той не разбрал, тъй като не говорел английски. Без да подозира нещо, Шаубергер го подписал, завещавайки по този начин всичките си документи, машини и права на този американски концерн (възниква въпроса – какво е направено през тези последни 40 години?). Според договора, на Шаубергер му било забранено да провежда нататъшни изследвания.

Сломен, той се върнал в Австрия, където умрял след 5 дни, на 25 септември 1958 г, на 73 годишна възраст, изпаднал в пълно отчаяние: “Всичко ми отнеха! Дори не съм господар на себе си!”

Източник: http://beinsa.info/index.php?option=com_content&view=section&id=9&Itemid=32


Реклама за партньори
Сайт за училище