Деспред 600х100
credobonum.bg

Какъв договор да сключим?


КАКЪВ ВИД ДОГОВОР ДА СКЛЮЧИМ, КОГАТО ДАВАМЕ ИМОТА СИ ПОД НАЕМ БЕЗ НАЕМ?

 

За юристите отговорът на този въпрос е лесен – отдаването под наем на една вещ безвъзмедно си има легално наименование и в правото се нарича „ЗАЕМ ЗА ПОСЛУЖВАНЕ“

Заемът за послужване е договор, с който заемодателят предоставя безвъзмездно на заемателя определена вещ /в случая недвижим имот, който е недвижима вещ/ за временно ползване, която заемателят се задължава да върне.

За хората, които нямат правно образование заемът за послужване може да звучи просто като заем, но разликата е съществена.

И така: има заем за послужване, има и заем за потребление.

При заема за потребление се „взима в заем“ една вещ, потребява се и се връща вещ от същия вид, качество и количество. Заем за потребление е взет назаем от съседката пакет брашно, който ползваме и после й връщаме пакет брашно. Паричният заем също е заем за потребление.

При заема за послужване се дава в заем една вещ, която не се изчерпва/изконсумира  с нейното ползване и връщаме на заемодателят отново същата вещ. По този начин може да се вземат в заем автомобили, оборудване, инструменти и пр. А в случая – недвижими имоти – къщи, дворове, стопански постройки и пр.

Законът не изисква договорът за заем за послужване да е в писмена форма, за да е валиден, но с оглед яснота на уговореното и уреждане с лекота на взаимоотношенията между страните след приключване на договора, препоръчително е той да е в писмена форма. Нотариалната заверка не е необходима, но би могла да ни помогне в случай, че имаме проблеми с доброволното напускане на заемателя след изтичане на срока на договора, защото принудителното му изваждане е престъпление и се нарича самоуправство. Разбира се, една клауза, която предвижда плащане на неустойка за всеки ден, след срока на договора, в който заемателят не предава владението на имота е много подходящо средство за мотивация.

Задължения за заемателя

  1. Да си служи с вещта съобразно с уговореното, а ако нищо не е уговорено – съобразно с нейното предназначение.
  2.  Длъжен е да пази вещта, като трябва да я пази с грижа, която е по-голяма от онази на добрия стопанин – трябва да предпочете запазването на заетата вещ пред запазването на собствените си вещи
  3.  Длъжен е да посреща обикновените разноски по поддържането, запазването и използването на вещта.
  4.  Да съобщава на заемодателя за посегателствата върху вещта и вредите, причинени от трети лица
  5.  Заемателят е длъжен да върне вещта.
  6. Той дължи обезщетение за вредите, причинени през време на ползването от вещта, освен ако докаже, че те се дължат на причина, за която той не отговаря. Той дължи обезщетение и за вредите, причинени от лица от неговото домакинство или от други лица, на които той е предоставил имота. /До доказване на противното се предполага, че вещта е била приета в добро състояние – затова винаги е добре да се подписва един протокол, в който да се описва състоянието на недвижимия имот/
    7. Заемателят е длъжен да съобщава незабавно на заемодателя за повредите и посегателствата, извършени върху заетата вещ.

 

ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОРА

Договорът по принцип е срочен. Срокът се смята уговорен в полза на заемателя, което означава, че заемодателят  не може да иска предаване на недвижимия имот преди изтичането на срока. Но все пак са предвидени три изключения от това положение:
1.    Ако заемателят неотложно се нуждае от вещта поради непредвиден случай – той ще трябва да доказва, че е неотложно и че случаят е непредвиден.

  1.  Заемодателят може да иска вещта преди срока, ако заемателят си служи с вещта по начин, различен от уговореното
  2.  В случай на смърт на заемателя, чиято личност е съществен елемент от съдържанието на договора.

Ако срок не е уговорен или срокът на ползването не може да се установи заемодателят може да иска вещта веднага.

……………………………………………………………..

Адвокат Лина Георгиева

адвокатска кантора Про Асистънс, Бургас


Сайт за училище
Реклама за партньори