Деспред 600х100
credobonum.bg

Детски спомени от село,част 2

Все тъй качен на раменете на вуйчо,ние отидохме там където беше “паркиран”файтона на вуйчо.Но за моя изненада,това беше едно друго,малко файтонче на две колела с гуми като татковия велосипед,само че по-големи и от дърво! Имаше и “покрив” /после научих,че се казва “гюрук”/,но най голямото очудване ми беше,че на коня на главата имаше торба,устата му беше пъхната в нея и той “хрупаше”все едно че ядеше бомбони или бучки захар!После разбрах ,че вуйчо му е дал “зоб” за да тегли кабриолета по-бързо!
Вуйчо свали торбата от главата на коня,и той изпръхтя-размаха глава и се чу приятен звън на звънчетата, които бяха окачени заедно със сините “герданчета”! Отпред на челото му имаше голям червен пискюл,който се поклащаше когато Дорчо /така се казваше коня / си въртеше главата! Опашката му беше сплетена като косата на мама и под нея имаше закачена голяма торба.Татко ми каза,че в тая торба коня “ака” когато минава през града за да не цапа по улицата!
Вуйчо и татко впрегнаха Дорчо и потеглихме за село! Аз гледах как се отдалечаваме от голямата вода с корабите и лодките,и с къщите на големият град. Пътя беше широк и равен.Нямаше завои и баири,а от двете му страни имаше големи дървета боядисани с бяла боя! Зад дърветата имаше големи ниви с жълти треви,които се полюшваха от вятъра! Вуйчо ми каза,че тия “жълти треви”са житни класове от които се прави хляба! Останах много учуден като разбрах,че хляба “расте на полето”! “Значи го вземат от полето и го карат на магазина” Още едно мое “откритие”! Както съм гледал,така и неусетно съм заспал…
“Хайде Сине,събуди се”! Чух гласа на татко . “Пристигнахме вече !” Аз разтърках очи и видях,че сме спрели пред една голяма врата с покрив покрит с керемиди,като нашата къща! До голямата врата имаше по-малка през която влезе вуйчо и разтвори голямата порта! После хвана каишката на Дорчо и влязохме в двора! Още беше светло и се огледах когато слязох от кабриолета!
Пред мен стояха две жени,едната като майка ми,но малко по-висока,другата беше с очила и с черна забрадка на главата. Досетих се! Това бяха баба и вуйна,а до тях беше едно по-голямо момче /братовчеда Стефчо/ ! Почнаха да ме прегръщат и целуват,а на мен сърцето ми биеше бързо от радост…!

Не малко объркан,но и много радостен от дългоочакваната среща най -вече с баба,вуйна и братовчеда Стефко,аз се бях сгушил в полите на баба и не я пусках. /На баща ми родителите бяха починали,много преди моето раждане и аз бях тъжен когато моите приятелчета от махалата говореха за своите баба и дядо/. За съжаление бащата на майка ми беше починал,но беше жив брата на дядо..,дядо Сандо /Александър/,но за него после…! Най после аз се успокоих и видях,че вуйчо беше разпрегнал Дорчо и го вкара в яхъра,който беше до “дама”на воловете! От горе тавана беше открит и имаше много сено и други треви на кубчини! На срещуположната страна беше плевника и хамбара. Имаше мрежа и зад нея се разхождаха кокошки пуйки и няколко гъски.После беше кочината,където бяха “Гушо и Дуса”.Имаше и два големи пуяка,които бавно се разхождаха с “надути”пера и издаваха от време на време гърлени звуци като лая на Шарко! Баба ме хвана за ръка и ме поведе към къщи,а след нас идваше татко и всички останали.
“Пауно,Пауно ма…, Туй ли е гостенчето?…,я чакайте да го видя…!”Провикваше се през оградата една друга баба…
“Туй,туй…ама утре шъ го видиш,сега нека си почине от пътя” викна и баба… Спряхме се до кладенеца,до него имаш каменно корито и помпа,такава каквато имаше по гарите-с голяма извита ръчка! Вуйчо напомпа вода в една кофа,а баба донесе топла вода от къщи в един чайник и голяма кърпа!Измихме се с татко и после влязохме в “собата”и седнахме около масата! Вуйчо наля на татко,вуйна и баба ракия,а на нас с братовчеда мляко!
Татко зарадва баба,като и каза че са кръстили сестра ми ПАУНКА! Баба се разплака от радост,а после взе да играе ръченица! Аз много се смях, а тя ме целуваше и бършеше очилата си с престилката. Всички бяхме много радостни!

Следва…

/ Божидар Боксев /


Сайт за училище
Реклама за партньори