Отдавна се каня да напиша моите детски спомени от селото на майка ми.Да Ви разкажа за баба си,за първият ми сблъсък с животните и птиците с градината и нивите,с поляните дъхащи на билки,за песента на славеите!
Израснах в малък балкански град,в къща с малък двор.Пред къщи имаше цветна градинка,за която майка ми се грижеше с много умение и имаше много различни цветя! В двора имаше голяма ябълка на която баща ми беше вързал люлка! По цял ден ние,децата /от цялата махала/ се люлеехме и лудеехме безгрижно,но никога не се биехме!
Бях на четири години,когато се роди сестра ми /баща ми каза че щъркела ми е донесъл сестричка / и аз много се зарадвах! Дойде в къщи леля Дуна /по-голямата сестра на баща ми. Имаше голям кок и аз много обичах да го „роша“! Тя помагаше на мама и къпеше бебето!
Една вечер ми каза,че ще ме заведе в селото на майка при баба Пауна! Селото беше доста далеч и щяхме да пътуваме с влак!
На другият ден тръгнахме с рейса за съседния град,където имаше гара.За първи път видях влак и парен локомотив,който ми приличаше на „огнедишащ змей“ от приказките,и когато изсвири аз се уплаших,но ми беше интересно! Качихме се във вагона и потеглихме.Гледах през прозореца сменящия пейзаж и за първи път почувствах,че има и други места освен нашия двор и улицата!
Пътувахме почти през целия ден.Влака спираше,от него слизаха хора а други се качваха. Дойде при нас една лелка ,която ме щипна по бузата и ми даде бомбонче,а после много ми се радваше и чак плака! Аз дълго после се чудих защо лелката плака,но не посмях да попитам баща си!
И така,продължавам с моите детски спомени!Умишлено не споменавам за градовете и селото! Това се е случило педи 65год.! Хората за които пиша отдавна не са между живите и ми навява само спомени!Но някога хората в селата живееха и се трудеха.Нямаше кражби и свади!Раждаха се деца,имаше детски градини и училища!Децата растяха безгрижни и не боледуваха,помагаха на родителите си ,пасяха кравите ,воловите и др.животни инай вече УЧЕХА!“
Колелата на влака тракаха ту по-бързо,ту по-бавно.После спираха,и пак продължаваха неуморно напред! Аз все така стоях до прозореца и гледах сменящият се пейзаж учуден!
Беше началото на м.юли и житата бяха пожълтели,беше горещо!
Мина един „чичко“ с шапка и чанта през рамо,имаше и някаква лента на ръкава…“Билети за проверка“ каза той и извади едни клещи с които „щракаше“ по жълтите картончета. Татко ми каза,че това е кондуктора,който проверява билетите на пътниците! Научих още една нова дума–кондуктор! Вече доста нови думи научих и си ги повтарях на ум. Локомотива „пъхтеше“ неуморно и ни отнасяше все по-близо до големият град,където ни чакаше вуйчо!
По едно време хората взеха да стават и да смъкват багажите си от полиците.Мина чичкото с шапката като повтори няколко пъти> „Наближаваме крайната гара,пригответе се“! Татко свали нашият куфар и откачи мрежата с „армаганите“,които леля Дуна беше приготвила,а в куфара бяха моите дрешки. На-после влака спря и изсвири продължително.
Слязохме и тръгнахме към изхода на гарата.От пред имаше много и различни файтони /като на чичо Митко комшията/,но на конете имаше разни цветни висулки и звънчета. Но най голямо впечатление ми направи голямата вода,която блестеше на слънцето!
„Това морето ли е ?“ попитах татко. „Не, това е река „Дунав“,много голяма река“!
„Като името на леля Дуна?“
„Не-е ,името и е ДУНАВА“! поясни баща ми.
Гледах с широко отворени очи и по едно време извиках!
„Татко,виж,виж ,една голяма бяла къща с много прозорци,върви по водата ,има и кумин“!
„Това е кораб,който също превозва пътници,само че плува по водата!“ Поясни баща ми.
Към нас приближи един висок чичко с мустаци и ме грабна със силните си ръце. Разбрах,че това е вуйчо!
Приказваше нещо и ме целуваше по бузите,после ме сложи на „конче“ и тръгнахме към неговия файтон! Аз продължавах да се обръщам към реката и плаващия кораб,който изсвири като влака и аз видях бял пушек!
Вуйчо ми каза,че ще ме заведе някой път на кораба и ще ме запознае с „капитана“! Попитах какво е капитана?
„Той управлява кораба!“ каза вуйчо.
Следва..
/ Божидар Боксев /