Деспред 600х100
credobonum.bg

Детски спомени от село, част 4

Събудих се от скърцането на дървеното стълбището,което водеше към чардака на вторият етаж и където бяха направили постеля за жетварите.Чуваше се тих говор и най-вече скърцането на клозетната врата! Надигнах се от постелята, и разтърках очите си с юмруче.Погледнах през отвореният прозорец. Беше още тъмно,на небето точно срещу прозореца се виждаше една много ярка звезда.На вън на двора светеше големият фенер,чувах скърцане и тракане на двора,пръхтенето на конете. Станах и излязох на вън,като първо седнах на “кукуто”и свърших малката работа.По едно време чух баба–“Хайде сядайте на софрътъ да ядете по еднъ чорбъ,че рабта въ чака”! Вуйчо и другите мъже се въртяха около една друга по-дълга кола,после изкараха от дама воловете и ги впрегнаха в колата! Шаренко изпляска с криле и изкукурига …Вуйчо подканяше хората да хапват и да се качват на каруцата.

 Отвориха портата и каруцата с двата коня излезе,след нея един от чичковците подкара колата с воловете и най накрая вуйчо и бати Стефко заминаха с кабриолета!Баба затвори портата и взе да разтребва масата на която бяха яли жетварите.
 “Бабо,а защо не ме взеха,нали ми обещаха?”
 “Не детко,там те имат много работа а и ще бъде много горещо днес,ти ще ми бъдеш днес дружинка.Имаме много работа!”
 “Ама защо батко го взеха?”продължавах да настоявам аз!
 “Батко ти ще им носи вода,а и може да управлява кабриолета за да ходи да пълни “бъклето”на чешмата!”
 “Бабо ,а какви бяха тия изкривени железа с дървени
 дръжки,дето всички носеха?”
 “Това са сърпове с които се режат житните класове,много са остри а с паламарките се предпазва другата ръка!”
 Успокоих се и отидох в стаята да си обуя панталонките.На вън вече просветляваше и се очертаваше да бъде много горещо! Баба ми даде хляб и сирене,и аз заръбах комачето с апетит. Бях горд,че ще бъда “дружинка” на баба!
 Първо, почистихме хармана от “акито”на конете и воловете и после баба го помете хубаво!
После тя заколи три кокошки,поля ги с гореща вода и почна да им скубе перата.Очисти ги хубаво,а после ги опърли.Аз я гледах с голям интерес.Тя ги изчисти от вътрешностите,а аз и поливах с канчето да ги измие.Тя сложи на огъня голяма тенжера напълни я до някъде с вода и сложи вътре всички дреболии без червата,които даде на котките,пусна вътре два цели картофа и една глава лук малко сол и сложи капака.После засили огъня и отиде в градината.
Върна се с една кофа презрели краставици и домати ,които наряза,сложи вътре и остатъците от снощната манжа обърка всичко това с малко топла вода и го занесе на прасетата,даде и на кокошките зърно,сложи сено и нарязани краставици на зайците. Аз я гледах и се чудех на нейната бързина и сръчност с която вършеше всичко това!
 По едно време дойде баба Куна,комшийката. Водеше за ръката едно момиченце облечно
с бяла рокличка,бели три-четвърти чорапи и обуто със сандали.Косата и беше вързана на опашка със синя панделка.Носеше в ръката си една книжка със шарени корици!
 “Пауно,водя ви нащо гражданче да си играят с Божко!Дано се разберат,тя е малко по-голяма от него,но е кротка!” Баба се усмихна и взе да се чуди!
 “Ма Куно,тя много ей пораснала мари,станала ей вечи гуляма момъ!Шъ играят а ми,шъ играят, ела Божко дъ съ запознайте с Иглика!”
 Отидохме и седнахме на сянка под ореха. Тя ми разгърна книжката и видях картинки на много животни и птици,които не бях виждал.Тя внимателно ми обесняваше и казваше имена на животните.Беше много забавно и неусетно времето летеше.Не усетихме кога стана обяд и
кога дойде вуйчо с кабриолета! Баба му даде едно голямо гърне с капаче,кошница с хляб,домати,краставици и голяма буца сирене.Сложи и няколко паници,вилици и лъжици!
Вуйчо натовари всичко това и замина! Баба ни сипа по една паничка с чорба,хляб и наряза един голям домат. После Иглика ме изпита за имената на животните и птиците и като истинска учителка ме поправяше! Беше забавно! Тя си тръгна,а аз повтарях имената на животните и неусетно съм заспал…
/ Божидар Боксев/

Сайт за училище
Реклама за партньори