Деспред 600х100
credobonum.bg

Съжителство на село- защо не?


Оригинална статия Sarah Mahoney, AARP The Magazine, July 2007

Превод Силвия Велкова

Вдовици, разведени или неомъжени, без значение от статуса, все повече жени намират един изненадващо практичен начин да решат въпроса с жилищното си настаняване.
Една немска поговорка гласи „Две котки и една мишка, две кучета и един кокал, две жени и една къща- това никога не свършва добре”. Е, няма как да знаем как стоят нещата с котките и кучетата, но в наши дни все повече жени живеят по две, три и дори повече в една къща. И те успяват да постигнат разбирателство за всичко, от това как да си разделят сметката за електричество, до това кой може да използва кухнята в събота вечер. На практика, нещо, което първончално е било считано за невъзможна ситуация се превръща в пратен от Бога отговор за много жени. Да вземем например случаят на Пени Бонд, 59 години и Кети Остин, 52 години, две от пионерите на нещо, което се превръща в новата мода за жени- споделеното съжителство. Те се запознали преди повече от 15 години. Пени продължава „ По това време и двете точно приключвахме с дългите си и проблемни бракове. След запознанството си ние прекарвахме толкова много време заедно, че често заговаряхме за преместване в общ дом. Но тъй като по това време и двете ценяхме високо своята независимост и право на уединение, това не се получи.”
След време, обаче, през 1999 г, Кати помолила Пени да отседне в дома й за няколко седмици, докато приключи ремонт в нейният дом. Това, което изглеждало като малък ремонт се превърнало в девет месечен кошмар с участието на множество майстори. През цялото това време, двете жени се чувствали толкова добре заедно, че решили да заживеят по този начин за постоянно. Пени обяснява „ Съвместният живот се оказа подходящ за нас по няколко причини. Като приятелки ние така или иначе прекарвахме много време заедно. А в течение на първите девет месеца открихме и че всяка от нас разполага и с достатъчно лично време. И вече изглеждаше нелепо да плащаме разходите за две отделни домакинства.”
И така минали осем години. Двете все още са доволни от съжителството си в къщата на Кати. Дори са стартирали и общ бизнес. Децата и на двете- общо 6 плюс две внучета- идват и си тръгват по график. „ Изработили сме стройна система как може да ни се гостува .”, казва Кати.
Данни от американското Бюро за преброяване на населението сочат, че около 500 000 жени, което е малко над 1% от жените над 50 години, в момента живеят в домакинство с човек, с когото не са в романтични отношения. (Това ми е малко тромаво за превод , ще се радвам на обратна връзка за подобен тип взаимоотношения б.пр. ). Експертите предполагат, че е много вероятно жени като Пени и Кати да се превърнат в норма, а не в изключение. Процесът е задвижван от демографските и финансовите реалности, както и от затрудненията, които поражда животът в самота и много жени ще намерят този начин на съжителство за удобен, особено с наближаването на възрастта за пенсиониране. Скорошно ( статията е от 2007 г , б.пр. ) изследване на AARP Foundation Women’s Leadership Circle сочи, че повече от една трета от анкетираните 1200 жени на възраст над 45 години са заинтересовани от споделено съжителство с приятелка или друга жена, при положение, че това съжителство включва наличието на лично пространство. ( Предполагам, че в случая се има предвид собствени стая, баня и тоалетна, б.пр.)
Хубаво е да имаш компания всеки път, когато поискаш, но основен стимул за споделено живеене си остава финансовата изгода от това. В САЩ в момента има 25 милиона самотни ( неомъжени, разведени или вдовици б.пр.) жени на възраст над 45 години и голямата част от тях са убедени, че не предстои промяна в социалния им статус, поне не и в обозримо бъдеще. „Много слабо вероятно е да пристигне принцът на бял кон, носейки подарък във вид на недвижима собственост.” Казва Кендънс Бар, съосновател на Women’s Institute for Financial Education (Институт за женско финансово образование), и мениджър на инвестиционна фирма, специализирана във финансово планиране след развод. Много от тези жени осъзнават ясно, че по-слабо подготвени финансово за живота след прекратяване на активна трудова дейност, в сравнение с омъжените жени ( в САЩ съпругът по закон дължи издръжка на съпругата си , б.пр. ) и че също така те никога няма да имат същият доход от трудови дейности като колегите си мъже. Много често тези жени са разведени или вдовици и от личен опит знаят, колко е трудно да се поддържа домакинство само с един работещ член. Ето защо те са толкова склонни да опитат всякакви варианти, които им позволяват да запазят своята свобода.
„ Да не забравяме също и че нашето поколение има опит с живота в комуни. „ казва Кони Скилингщад, която преди няколко години основава Golden Girls Housing, неправителствена организация, която помага на жени да намерят не традиционни опции за жилищно наставяне, които отговарят на техните финансови, социални и емоционална нужди.
Скилингщад споделя, че за много жени е трудно сериозно да обмислят споделено съжителство и те не знаят откъде да започнат. „ В западната култура не е прието да съжителстваш с човек, с когото нямаш емоционална или родствена връзка „ , казва Жаклин Гросман, съпредседател на National Shared Housing Resource Center и специалист по жилищно настаняване. „ Затова една жена се решава на подобен тип съжителство, най-често когато е притисната от сериозни финансови затруднения- развод, загуба на работа, болест, или дори осъзнаването че не разполага с достатъчно заделени пари за пенсиониране.”
Естествено, не всяко споделено съжителство е с добър край. Възможно е да възникнат лични конфликти, казва Гросман. Има малки спорове, породени от най-различни причини- от прекалено често идващи с пренощуване гости, до това чий ред е да мие хладилника. Има и големи неприятности- кротък хазяин, който изведнъж психясва или близък приятел, който се оказва човек, тотално неспособен да се грижи дори сам за себе си. Много жени са преживявали такива неприятности по един или друг начин и те пренасят тази несигурност по отношение на този тип съжителство. Същевременно много жени също така се оттърсват от културните различия и риска да попаднеш на съквартирант, носещ неприятности, което превръща споделеното съжителство в тенденция, която със сигурност има бъдеще.

Финансова сигурност

Първоначално споделеното съжителство може да ви заприлича на регресия- сякаш се връщаме отново в младежките си години. В последствие, обаче, повечето хора в зряла възраст, които заживяват по този начин бързо започват да оценяват финансовите предимства. Хората, които изплащат ипотека откриват, че по този начин си плащат месечните сметки в банката по- лесно. А хората, досега живели под наем откриват, че за същите , или дори по- малко пари получават по-голяма жилищна площ или повече екстри.
Има също така и хора, които обединяват финансовите си ресурси не само за да свържат двата края, но и за да живеят по- добре. Ан , на 61 и Рут, на 58 , заживяват заедно още през 1988 г. в собствен апартамент, който купуват заедно. И двете работят в областта на образованието и осъзнават, че със студентските си заеми, които изплащат, високите цени на жилищата в Калифорния, където живеят и ниските заплати, всяка от тях поотделно не би било възможно да си купи собствено жилище. Съвместният им живот потръгва толкова добре, че четири години по-късно двете съвместно закупуват и ваканционен апартамент на плажа. Няколко години след това двете се местят в по-голям апартамент, а в малкият настаняват майката на Рут, чието здраве към момента е разклатено. Скоро обаче става ясно, че тя не може да живее сама, така че двете жени решават да продадат двата апартамента и да закупят къща, която да е удобна и за трите . Ан и Рут са убедени, че ако бяха прекарали живота си всяка във собствено жилище, никога нямаше да могат да си позволят подобна къща и начин на живот. Не само това, а и дългите години на съвместен живот и поделени сметки ще позволи и на двете да се пенсионират по-рано от предвиденото, тъй като са спестили достатъчно пари за това.

Време за мислене

Някои от най-неприятните моменти в живота носят със себе си предимство във формата на пари, например от застраховка живот или финансово обезщетение при развод. Често първата инвестиция, за която се сещат жените, получили внезапно голяма сума пари , е закупуването на дом. В този момент, обаче, едно споделено съжителство с друга жена може да ти даде нещо много ценно – достатъчно време, за да обмислиш трезво ситуацията, преди да се вземат важни решения.
Друг път при развода жената получава семейното жилище и минават няколко години преди жената да приеме факта, че не може да си позволи плащането на толкова големи сметки и предпочита да се премести в значително по-малка къща. Ако в тези години тя има съквартирантка, това е един вид финансова инжекция, която да й позволи да отдели достатъчно време за обмисляне и емоционално приемане на ситуацията без да се прибързва.
Най-голямото предимство на съвместното съжителство си остава финансовата полза от него.
„Имам няколко брака , две деца, живяла съм в различни къщи, и малки и големи. „ споделя Лия, 65г. В момента тя обмисля голяма промяна в живота си- преместване в друг щат, където има осигурена работа, а и ще бъда по-близо до дъщеря си. Междувременно, тя споделя къщата си със своя приятелка, на а която също предстоят сериозни промени- тя ще закупува малък собствен апартамент. И, докато двете кроят своите планове, съвместното им съжителство им доставя финасова глътка възду, за да се подготвят за големите промени.

Спокойствие

Зенайда, на 50 и нколко години, е взела решение да живее съвместно с друга жена- в нейният случай със жена, която е с 40 години по-възрастна. Това решение не е било лесно, но й предлага съвсем различна перспектива за бъдещето. Зенайда живее във Сан Франциско от много години и въпреки, че все още си мечтае за собствен дом, тя е осъзнала ясно, че с нейните доходи не може да си позволи цените на жилищата в района. Същевременно живота под наем я кара да се чувства несигурна какво би се случило с нея ако се разболее или изгуби работата си и остане без доходи. От друга страна , Зенайда осъзнала, че 12 часов работен ден, пътуване от и до работа и посещение във фитнеса означават, че тя е извън дома си над 15 часа в делничен ден. Така тя започнала да обмисля споделено съжителство. Наличието на домашен любимец- котката Коко – удъжило това търсене, но след година и половина намерила своята нова хазяйка- Хелън. Хелън е на 91 години и дава част от дома си под наем вече над 20 години.
Двете си допаднали веднага. Хелън е прикована на инвалидна количка и бързо оценила компанията на Коко. От друга страна, това намалява чувството на вина на Зенайда, че оставя Коко сама толкова дълги часове. Самата къща позволява на Зенайда достатъчно усамотение- тя има две стаи и собствена баня и тоалетна. След дългия работен ден тя понякога изобщо не иска да говори с никого. Въпреки това често  прави това усилие, защото осъзнава, че Хелън има нужда от компания. Зенайда осъзнава също, че дългите години на самотен живот са я направили силно саможива, но намира съвместното живеене с Хелън като вид подготовка за живота си след пенсия, който вижда в някакъв вариант на кооперативен старчески дом, където способността й да общува ще й бъде от полза.

Компания

Има жени, за които животът с други жени- без значение дали става дума за отдавнашна приятелка или напълно непозната- предоставя предимства, които надминават паричният интерес или дори наличието на компания за ходене на кино. Тези предимства правят животът им много по- смислен. Понякога няколко години живот в самота кара жените много бързо да осъзнаят какво точно им носи връзката с друго човешко същество. Понякога се оказва, че с твоята съквартирантка споделяте общи интереси, или преоткриваш забравена част от своят живот, казва Джоан Медликот, автор на роман , разказващ историята на три жени, които живеят заедно.
Маги Гларос, на 50 г, е изпитала точно това. Преди няколко години, тя наема апартамент, който представлява част от къщата на непозната за нея жена. Първото нещо, която новата хазяйка казва на Маги е, че не харесва общуването с хора и е саможива. По това време Маги определя самата себе си по същия начин. Неочаквано, обаче, двете много бързо се сприятеляват и това приятелство променя не само отношенията им една с друга, но и отношението към съседите. Хазяйката й споделя, че живее в квартала от пет години и не познава никого. Двете заедно, обаче, бързо се сприятеляват със съседите и скоро си споделят рецепти и цветя. Оказва се, че и за двете е било необходимо намирането на близка приятелка, за да се променят коренно и да разцъфтят.
Разбира се, понякога очакването да се сприятелиш със съквартирантката си не се сбъдва. Мери, на 60 г, има горчив опит. Тя е наела част от къщата на жена по обява. Жената е изглеждала приятелски настроена, но веднага след преместването на Мери е започнала да се държи враждебно. „ Оказа се, че тя е била толкова притеснена как ще плаща ипотеката на къщата , че е била готова да каже всичко, само и само да се нанеса при нея. По това време аз самата бях в притеснено положение и нямах особено богат избор. „, разказва Мери. Дори жени, които се познават от доста години също понякога откриват, че съвместният живот е доста по-различен от бъбренето на по чаша кафе. Ето защо е толкова важно преди предприемането на подобна крачка внимателно да се обсъдят какви очаквания имат и хазяина , и наемателя. „ Когато се нанасяте в дома на ваш приятел , винаги имайте наум най-лошият възможен изход. Задайте си въпроса- Готов ли съм да загубя един приятел в лицето на този човек, ако нещата не потръгнат „ , съветва Джанет Портман, адвокат и съавтор на книга със съвети за наемодатели, Every Landlord’s Legal Guide, 8th edition (Nolo, 2006) .
Въпреки всички плюсове на съжителството с приятелки, няма съмнение, че това може да бъде и плашещо. За много жени това си остава план за далечното бъдеще. Сюзън, на 62, споделя, че със свои четири приятелки са си съставили план. Две от жените ще продадат своите къщи и с парите петте жени ще могат да пътуват и да живеят поред в останалите три къщи. И петте жени в момента са омъжени, но, чисто статистически осъзнават, колко голям е шансът да останат вдовици в последните години на живота си, и имат специален план за това, как искат да ги изживеят.

Frequent contributor Sarah Mahoney lives in Durham, Maine. Her article “The Secret Lives of Single Women” appeared in the May & June 2006 issue.

Коментари


Сайт за училище
Реклама за партньори