Деспред 600х100
credobonum.bg

Как да не се преместим на село


1. “Искам да живея в селото от моето детство”. Имам лоша новина- селото от Вашето детство не съществува. Независимо дали сте на 18 или на 98 години, детството Ви е отминало. Сега е Ваш ред да създадете село за детството на Вашите деца и внуци.

2. “Какво ще работя там, на село?” Една година ежедневно ровене в сайтове за работа ме убедиха, че на село Вие можете да работите същото, каквото работите и в града- пазач, електротехник, шофьор, счетоводител, началник смяна- всичко, за което имате умения, образование и квалификация. И дори не е необходимо да е свързано със селско стопанство, много предприятия имат служебен транспорт, който обслужва няколко села. Множество малки цехове и предприятия също търсят квалифициран персонал. А за нуждата от овчари, комбайнери, механизатори, трактористи, доячи и т.н. просто не ми се говори- липсата на работници в селското стопанство е системна.

3. ” Има ли аптека в селото?” По-често не, а и когато има работи с особено работно време, с което ще се наложи да се съобразявате. И какво следва от това? Ами, подобно на много други хора, ще се наложи да поддържате аптечка у дома. Ако редовно пиете някакво лекарство- поне двумесечно количество от него. Антипиретици, болкоуспокояващи, урбазон, средства за кръвоспиране- според личните нужди и начин на живот на Вас и Вашето семейство. Естествено, подобна аптечка е добре да има във всяка къща, независимо дали е градска или селска, това Ви дава сигурност в две ситуации- снегът не успява да Ви изненада 🙂 и можете да изкарате без купуване на лекарства евентуален период на липса на средства.

4. “Ами доктор?” Освен в най-слабо населените села, в общия случай доктор има. Дори да е само за половин ден седмично, но посещенията са редовни. Подсещам, че организацията на посещенията на доктора зависят от броя на пациентите му, което предполага, че ще трябва през юни, или през декември, да изберете местния лекар за свое джи-пи и да се съобразите с с неговото разписание.

5. “Как ще пазарувам, като заживея на село?” Ами по същия начин, по който пазарувате и сега. Всеки от нас знае колко е неприятно след дълъг работен ден да се прибереш у дома, да събуеш неудобните обувки, да си облечеш комфортния развлечен анцуг…….и да установиш, че е свършил хляба или, не дай си боже, тоалетната хартия. На село е същото. Има изход- планирайте и се запасявайте. А относно цените- въпрос на избор е дали ще ходите до борса за пазаруване на едро веднъж месечно, до супермаркет в града ежеседмично или ще пазарувате ежедневно в селския магазин , където ще Ви познават, ще Ви пазят хляба и ще зареждат точно тази бира, която харесвате, и, неочакван плюс, ще научите местните клюки.

6. “А какво ще ям?” Е, тук нямам отговор. Ще ядете това, което Ви е вкусно. Липсата на заведения за бързо хранене може да бъде компенсирана със запаси от готови и полуготови храни във фризера, но, ако държите на обстановката и компанията при хранене навън, ще трябва да ги възпроизведете сами. В селските кръчма, ресторант и сладкарница рядко има детски столчета, крафт-бира и веганско меню, но добрата новина е, че около бензиностанциите обикновено има подобни заведения, а и , ако държите на нещо строго специфично, – подбирайте селото внимателно и съобразно изискванията Ви.

7. “Ами децата?” Шанса да попаднете на токсични съученици или родители на съученици е един и същ и в селското, и в най-елитното училище. Същото се отнася и за шансовете да попаднете на отдаден на работата си педагог. Възпитанието на децата е работа на родителите, а за знанията- те винаги могат да бъдат придобити. Лошата новина е, че на село ще Ви бъде по-трудно да държите децата си приковани пред телевизора, ще трябва да употребите доста усилия за това. Голям е шанса да не Ви слушат и да искат да играят на открито, да се заинтересуват от пеперудите и червеите, да поискат домашен любимец и да влизат в къщата с кални обувки след джапане в локвите.

8. “Ами свободното време?” Леле, колко често ходите на опера, откриване на изложба или клавирен концерт в града? Ако отговорът Ви е “Често”- то съм убедена, че местоживеенето Ви няма да Ви спре и занапред. А ако отговорът е “Никога”- продължавате със същото темпо. Ако не ви влече градинарството, нямате цветя и домашни любимци, не харесвате самодейността, не обичате бъбренето с комшиите, разходките и събирането на билки и гъби не са Ви по вкуса, не харесвате риболов и лов, не обичате да гледате залеза с чаша в ръка, удобно поседнали на терасата- имам добра новина- Булсатком има покритие в цялата страна!

9. “А комуналните услуги?” Тук замълчавам. Страната е потънала в боклук, водоснабдяването и канализацията са в окаяно състояние, сметоизвозването и снегопочистването са пожелателни, въпреки високите данъци, токовите удари, които причиняват изгаряне на електроуредите са ежедневие, обхвата на мобилните оператори е непостоянен,пътищата са като след пряко бомбено попадение, и прочие, и прочие. Където и да живеете , вероятно знаете това. Дали ще го приемем или ще употребим време и енергия в посока положителна промяна е въпрос на избор.

В заключение мога да кажа само- причини да не заживеете на село има стотици.

А причина да заживеете на село- само една- влече Ви натам. Направете го!


Реклама за партньори
Сайт за училище

Вашият коментар