Оригинална статия от Sally Abrahms, AARP Bulletin

превод Силвия Велкова

Да имаш съквартиранти пести пари и осигурява компания

В подходящо за тях време, три жени, прехвърлили 50 години , събрали своите налични ресурси и закупили обща къща.
Луис Макинис, клиничен психолог, била решила да остави своята къща, след като децата й пораснали. Джийн Маккилин, медицинска сестра, точно се местела в апартамент под наем след раздялата с бившия си съпруг, с когото допреди това споделяли общ дом. Карен Буш пък работи като консултант- професия, свързана с много пътувания , която затруднявала грижите й за коте и рибки, а и не й било приятно всеки път да се завръща в пуста къща.
Така че и за трите жени споделянето на обща къща имало голям смисъл. Макинис казва „ Има много предимства, които можем да извлечем от това.”

Мода ли е съвместното съжителство?

Доста възрастни самотни хора изглежда са готови на това. В САЩ все по-голям брой самотни жени- както приятели от години, така и напълно непознати- се събират да живеят заедно като начин да спестят пари и да формират общност. За целта има изградени уебсайтове и се организират живи срещи на хора, които са заинтересовани от такава опция.
Един такъв сайт е Let’s Share Housing , който предоставя на желаещите списък с хора, които търсят съжителство, както и собственици на къщи, които търсят съжители. 80% от потребителите му са жени на зряла възраст. ( Терминът , използван в статията, бейби бумърс, се отнася за хора , родени след Втората световна война- 1945-1965 г ) Интересът към този сайт се е удвоил от 2007 г насам- може би това се дължи на факта, че броят на хората, които никога не са сключвали брак расте.
Има и други условия, които правят споделеното съжителство добра опция за все повече жени. В момента в САЩ 4 милиона жени над 50 години живеят в домакинства, в които има поне още една жена на такава възраст, и броят им расте. Според център за изследвания (National Center for Family & Marriage Research ) един на всеки трима хора от гореспоменатото поколение ще посрещне годините на старостта си без брачен партньор. Жените средностатистически живеят пет години по-дълго от мъжете. Порастналите деца често живеят надалеч. От 1990 г насам нивото на разводите в брачни двойки над 50 годишна възраст се е удвоило. Към гореизброеното прибавете рецесията, повишените разходи за здравеопазване , повишените разходи по поддръжка на дом и все по- високата продължителност на живот като причини споделеното съжителство да набира популярност. „Интуицията ми казва, че парите ще са фактора, който ще надделее над страха „ Аз? Да живея с непознат? Никога!”” казва Анмари Плуър, консултант по споделено съжителство и автор на книгата Sharing Housing: A Guidebook for Finding and Keeping Good Housemates. „ Разбира се, допринася и факта, че винаги има кой да те попита как е минал денят ти, и възможността да имаш социални взаимоотношения, които радват душата ти.”
Малко са хората, които отричат емоционалните и физиологически предимства , които носят приятелството и социалните ангажименти , и множество изследвания са в подкрепа на това твърдение. При споделено съжителство също така има споделяне на домашните задължения, чувство за сигурност от наличието на хора наблизо, както и възможност да остаряваш, без да изпадаш в изолация.

Какво да търсите у един скъквартирант

Задайте си следните въпроси:
-Тя отговаря ли на моята представа за съквартирант? Например- сходни ценности, продуктивен и организиран начин на живот, реалистична представа за това, какво представлява съвместния живот, сходни представи относно организацията на съвместен живот.
-Кое според вас е това, което би разрушило съвместния живот? Интимен приятел, който прекалено често остава да пренощува? Домашен любимец? Прекалено разхвърлян и немарлив съквартирант? Може би нещо друго?
-Тя финансово стабилна ли е ?
-Какво казват нейните препоръки? Била ли е нечий съквартирант досега, какво мислят за нея предишни съквартиранти. Говорете поне с двама такива, като питате както за недостатъци, така и за положителни страни.
-Пуснете името й в Гугъл.

Логистика на съвместното съжителство

След неколкократни срещи с юристи, счетоводители и банкови консултанти Маккилин, Макинис и Буш подписали тристранна ипотека на тухлена къща с пет спални в едно от предградията на Питсбърг. Маккилин заема спалня на третия етаж, баня и офис. Буш заема спалня на втория етаж и офис с баня и тоалетна. Макинис заема голямата спалня, която представлява малък апартамент.
Всеки месец трите жени внасят еднаква сума пари в съвместна банкова сметка, от която извършват плащания по ипотеката, за поддръжка и ремонти , както и сметките на дома. Те също споделят и обща карта ( не схващам точно каква, но е на принципа на фиксирана сума), с която те купуват ранителни продукти, които използват съвместно – ако някоя от тях има гости , плаща разноските отделно- и когато се засичат, се хранят заедно. Имат правила, които имат известна гъвкавост- например никой външен гост да не нощува в къщата за повече от 7 последователни нощи.
Буш1 която е на 65 г казва „ Това е все едно живея с две прекрасни сестри.” Трите жени са съавтори на книга My House, Our House: Living Far Better for Far Less in a Cooperative Household , за съвместното живеене
Друга група жени, четири на брой , на възраст от 48 до 69 години, споделят общ дом, в който всяка има стая и баня, а една от тях- Мариан Килкини, 63, има и собствена кухня, за което плаща най-голям дял от сметките. Общо те използват сервизни помещения, кухня, трапезария и всекидневна, включително и задна тераса, където при хубаво време се хранят заедно. Мариан Килкини се занимава с курсове за жени, които искат да живеят подобен живот. Курсът й се нарича От мечтата към действието.
Четирите жени се хранят заедно поне веднъж седмично, също така имат и седмична среща. Имат правила, като например часове, в които да не пускат пералнята или да ен се вдига шум в коридора.Всички трябва да бъдат уведомени, ако някоя от тях очаква гости- независимо дали става дума за деца, внуци или приятели.
Една от съквартиранките на Килкини, Лорейн Чембър е на 69 г. Нейният син Джейсън е декан в колеж, с малки деца и живее на повече от два часа път от майка си. Джейсън казва „ За мен е успокояващо да знам, че мама е в безопасен квартал, обградена с хора, които се грижат един за друг. Само със съвместните финансови усилия на четирите жени е възможно да си позволят такъв хубав дом.”
Когато Килкини се нанасяла в дома преди две години, е било вече тъмно. Тя заварила външната лампа запалена, специално заради нея и това я трогнало дълбоко. Тя казва „Малките жестове са тези, които имат най- голямо значение”. На нейният 62 рожден ден, също, намерила поздравителни картички от своите съквартирантки. „ Чувството, че някой го е грижа за теб си струва да понесеш малките конфликти, които неизбежно възникват.”

Какво да правим- или да не правим- когато живеем съвместно

Преди да се преместите или да приемете нов съквартирант:
-Убедете се, че всички, които ще живеят в къщата са се запознали и срещнали, най-малкото по Скайп. Химията между хората е важна.
-Решете как ще се ползват и чистят общите помещения, кои уреди и прибори ще се споделят изцяло, кои при някои ограничения, как ще се изпълняват домашните задължения.
-Писмено уговорете правила относно тютюнопушенето, гостите, гостите с преспиване,плащане на сметки,а също и как ще се разделите, ако нещо не потръгне както трябва. Всички съквартиранти да подпишат това споразумение.
-Не приемайте плащане на вноски (тук се има предвид депозитът, който се предплаща за сигурност и се връща при напускане).
-Неприязън към домашни любимци- обсъдете ( имат се предвид притеснения у околните, които създава нечий домашен любимец- лай, тропане с нокти, косми и подобни, които могат да доведат до сериозни конфликти).
-Задължително се срещнете още в края на първата седмица, за да обсъдите как вървят нещата. По възможност съчетайте със съвместно хранене.
-Винаги имайте вариант за напускане- в случай на необходимост.

Недостатъци на съвместното съжителство

Да нямаш собствено място изисква да правиш определени компромиси. Когато споделяш къща с някого, това означава да имаш по-малко уединение, а също и да се съобразяваш с навиците на друг човек.
Според експертите проблемите възникват, когато конфликтните теми- домашни задължения, обща собственост, домашни любимци, хигиена, шум, температура в помещенията, гости- не са обсъждани преди нанасянето в общ дом или по време на първата седмица от съжителството. Те също възникват и когато и когато очакванията от това съжителство са неясни и ангажиментите не са предварително уговорени.
Зое Морисън, 55 г, е разведена, с големи деца, които не живеят при нея. Тя е живяла в споделено домакинство вече шест пъти. Един път е напуснала, когато в къщата се е нанесъл интимният приятел на нейната съквартирантка , без това да бъде предварително обсъдено. Вторият път е напуснала, защото сметките по къщата са се оказали значително по-високи, отколкото й е било казано.
Маккилин, Макинис и Буш споделят, че ако живеят отделно, техните деца и внуци биха идвали по-често на гости. „ Когато живееш с някой друг е неизбежно да правиш малки компромиси. Аз съм готова на компромиси, както и на по-малко свобода. „ казва Макинис .
В процеса на остаряването си трите жени също осъзнават, че може би няма да живеят заедно до края на живота си. Когато са купували къщата, никоя от тях не е мислила за евентуални здравословни проблеми. А днес Маккилин има проблеми с колената и е затруднена от стълбището до третият етаж. Макинис казва, че нейният следващ дом ще бъде удобен и пригоден за възрастни. Буш пък се замисля за живот на място с по-топъл климат.
Това , обаче , са неща, за които ще мислят по-нататък , казват трите жени и засега споделят общият си дом.
„ Това е най-добрият начин , по който някога съм живяла. „ казва Макинис.