Село Посабина

На този парцел има около 25 основи (фундаменти) за сглобяеми къщи, които са били направени за пострадалите от земетресението в Стражица. В последствие къщите са разглобени и продадени, но основите стоят и чакат стопани. Стоят си и тръбите за вода и канал, както и електрическите стълбове. Мястото е общинско, може да се закупи и не е нужно да ви казвам какви мижави са цените на общинските земи в района. Наоколо има ниви със свръх плодороден чернозем (Радалия ще ви разкаже на 500 метра от този парцел как се видя в чудо с едни много домати) Нивите също подлежат на закупуване, щото няма кой да ги работи. Парцела е на южен склон и гледа към Балкана.
Почвата е повече от плодородна, а и в селото има три стада крави, едно с кози. Оборската тор, не се продава, а се подарява, разхвърлена е по околните ливади и занемарени градини и отиваме с лопатите и чувалите за угнила оборска тор. Има 2-3 язовира наоколо, подпочвени води бол – даже в ниската част на селото им се пълнят мазетата, там дето са плочите стърчат тръби от самите фундаменти, пък Радалия си има все пълен кладенец. Водите и плодородието са ясни – имаме наш човек там. Тя даже има много стъбилен LAN за който плаща 50лв за половин година и даже са опитали у дома да го натоварят със 7-8 компютъра и не е мръднал 😀 В момента се продава краварника от бившето ТКЗС, до скоро там гледаха овце. Живеем постоянно около 100 човека в момента.По принцип селото е дълго около към 2 км и широко 500-700 метра. Има две улици по дължината -едната с асфалт, а другата, нашата е магадан (утъпкан чакъл). На времето са щели да я асфалтират цялата (сега има в един участък), но се счупил валяка и така останало. На долната улица има площадче с работещ магазин-кръчма и там е кметството и читалището. На нашата, която е продължение на пътя от Попово има няколко постройки, които са в различна степен на разпад. Първото е училището. То е стара сграда, на която вече пропада покрива. До него се намира бившата детска градина, която е била седмична. Сравнително запазена сграда. До нея се намира един строеж, който се руши пред очите ми. Преди три години, когато за първи път ми стъпи кракът тук, имаше дограма по прозорците… По времето на соц-а е щяло да бъде общежитие, пансион за деца с белодробни заболявания. Дошла демокрацията, спрели строежът. После пак го подхванали, но вече като старчески дом. По време на първото правителство на Б. Борисов спряло финансирането и… вече е разпад. До колкото мога да преценя конструкцията му е съвсем здрава.
Да добавя в селото има още един магазин.
Близо до Посабина има 4 язовира. Не присъхват. В района има и микроязовир, който си го знаем само местните – в него има каракуди, но два пъти му пускахме млади костурчета и шаранчета. В момента са дадени под аренда.