MОЖЕМ ЛИ ДА БЪДЕМ ДОБРИ …
Имало едно време едно младо семейство – той строител и дърводелец , тя шивачка и двамата без дипломи и без да говорят за пари. Луди и много влюбени избягали от Сърбия и от свекър и свекърва в Северозападна България близо до гр.Кула. Там намират в село Извор една мила прегърбена женица , която им дава покрив и постеля…и много любов. В замяна той й прави ремонт на къщата , а тя младата невяста ушива пердета…Знаете ли тези хора по-късно купуват собствен имот в гр.Кула и помагат на други хора да намерят подслон без пари, без интереси, без корист. Отглеждат животни, правят си градинка , изкопават кладенец с бистра студена вода, помагат си и се поддържат в хубави и лоши моменти. Раждат им се трима сина , почерпили от добротата и опита им. И тримата пораснали в къща с любов сред природата носят в сърцата си онзи плам за живот и онзи стремеж да пазят спомена жив и след смъртта си. Примерът е важен, много важен. Днес този разказ пише правнучката на тези хора , която все още носи тяхната фамилия и носи спомена от разказите и от детството си там. Носи онзи детски спомен , който ме вдига в трудни моменти. Корените са корени. Кръвта вода няма да стане. Бъдете себе си…Стъпвайте гордо по земята , където са ходили вашите предци. Благодарете…Бъдете част от природата. Върнете се при мястото заредено с вашата енергия. Бъдете хора, няма да ви коства нищо само ще спечелите от това. С разказа си бих искала да ви докосна , да ви прегърна да ви накарам да се усмихнете и умилите , все човешки качества . Ако съм успяла ще бъда много щастлива. Ако всеки в забързаното си ежедневие си поставя въпроси и намира отговорите в себе си , значи все още има смисъл. Аз също ги търся всеки ден …
Мога ли да помогна или не? Мога ли като се обърна назад независимо от изпитанията да си да кажа, че си е струвало? Мога ли да обичам себе си и природата около себе си? Мога ли да се смиря? И да целувам земята , тази земя която дава плод на децата ми ? Ти можеш ли?
И винаги съм се чудила и смайвала на хора опиянени от много пари и говорещи само за пари ‘’ За какво му е на човек всичко като няма къде да го сложи?!?’’ Стига с този меркантилен стремеж , стига завист ,стига злоба , стига раздори, стига интереси. Правете сърцето си пълно , не джобовете…
Автор: Гергана Душанова
/Имот под наем без наем/