Моите детски спомени за селото на майка ми…
-7-ма част
Събудих се от веселият лай на Шарко и скъцане на колела от каруца,която спря пред портата,баба я отвори! Видях голямата кола,дето бяха впрегнати в нея воловете.Беше натоварена с много снопи,които бяха превързани с въжета.По-ниският чичко с големите мустаци,на когото вуйчо не знам защо викаше „наборе“,хвана синджира и подвикна кратко на воловете–„Дий-й!“ И те бавно взеха да пристъпват,теглейки скърцащата тежка кола! Стигнаха почти до средата на хармана,и той им подвикна–„Стой-й,охо-о!“Закачи синджира отпред на хомота и взе да развързва въжетата с които бяха привързани снопите! В това време „влетя“ с кабриолета вуйчо,Дорчо леко се изправи на задните си крака и „закова“ близо до воловете! От кабриолета пъргаво скочи вуйчо, а след него слезе и батко! Той хвана за повода Дорчо и изтегли кабриолета встрани, после отиде да помага на вуйчо и „набора“,които стоварваха снопите на кубчина по средата на хармана с големи дървени вили!
Бързо разтовариха колата,после напоиха воловете от един голям „бакър“,вуйчо каза нещо на баба и отново заминаха на полето!Бати Стефко се миеше със „слънчева“ вода,която баба беше предвидливо наляла във всички свободни кофи и бакъри още от сутринта!А аз,разсъждавах по детски–„Кога ще порасна за да мога и аз да върша тия неща и да помагам на вуйчо!“ Отидох при кучето,което радостно взе да подскача,седнах при него и взех да го милвам по главата…
Педи залез докараха още една пълна кола със снопи,а след нея се завърна и каруцата с вуйна и другите жетвари.Всички слязоха и бързо се запътиха към кладенеца и клозета!
Взех да наблюдавам какво става до кладенеца, където се чуваше весел смях и подвиквания. Лелките или каките,които снощи и тая сутрин не бях хубаво разгледал се смееха весело и една по една ходеха в клозета! „Набора“,беше без риза,гол до кръста и се плискаше с вода направо от коритото.Гърдите и гърбът му бяха покрити с големи черни косми като на голямата маймуна от картинките на Иглика,която тя нарече „горила“! Водата се стичаше по големите му мустаци и пръхтеше баш като Дорчо! После се избърса с кърпата,която баба му даде и започна да претяга червеният си пояс/до сущ като пояса на дядо Санди/
Един по един жътварите,вече измили се и преоблекли с други дрешки взеха да сядат около масата! Лелките или по скоро каките, бяха свалили белите забрадки и изглеждаха много по-млади от мама и вуйна.Бяха 4-ри и на всичките косите им бяха сплетени в големи и дебели
плитки,които бяха преметнали отпред на гърдите си.Смееха се звънко и подвикваха нещо на мъжете!Баба им занесе пак голямата тава със салата,а вуйчо им наливаше ракия и лимонада!
Вуйчо пак окачи големият фенер на ореха и около него взеха да се въртят малки пеперуди и други мушици.Вечерта се спускаше тиха и топла,чуваше се песента на славеите и повейваше лек ветрец!Чух от разговора им,че е останало „Едно кише от голямата нива и цялата горна-малката нива!Утре дано сколасаме!“Бяха думите на „набора“.Жетварите се нахраниха и един по един
се качиха горе на сайваната!
„Божко-о,какво си се омърлушил,да не си болен?Я ела при мен! Майко,какво му е на Божидарчо?“
„А-а,нищо му няма,и той се умори днес!Цял ден ми помага,храни кокошките,зайците,носи ми дърва за огъня,полива ми! Не съй спирало детту! После дуйде Игличка ,на баба ти Куна
унуката,тъ разглейваха еднъ книгъ с картинки.Смяха се и после кът си ойде Игличка заспа!“
Аз отидох при вуйчо,и той ме взе на коленете си,“Я ми кажи какво те мъчи?Какво си се омърлушил?“
„Ти ми обеща да ме вземеш на нивата!“
„А-а,туй ли е било! Не се сърди,много си малък за нивата! Там много пече и не можеш нищо
да правиш!“
„Добре де,а батко нали и той е дете,защо го взехте?Аз щях да му помагам!“
„Батко ти вече е свикнал,а и е по-голям! Не се сърди,ти много помагаш на баба си,пък ний утре вече приключваме и ще почнем да вършеем тук на хармана,Ще те возя на диканята!“
„Хайде върви при баба си да те измие и да лягаш,че стана много късно…“
Баба ме сложи на „кукуто“,после ме изми и ме сложи да си легна.Аз дълго не можах да заспя,премислях и си си спомнях всичко което се случи през деня.Повтарях си новите научени думи,после влезе баба и взе да се приготвя и тя да спи,но преди това дълго се кланя и кръсти пред запаленото кандило и иконата на „Св.Богородица“!
Неусетно съм заспал с мисълта за утрешният ден…
Спомени на Божидар Боксев
………………………………………………………………………………………………………………
Моите детски спомени за селото на майка ми…
част 6-та
Събудих се от скърцането на дървеното стълбището,което водеше към чардака на вторият етаж и където бяха направили постеля за жетварите.Чуваше се тих говор и най-вече скърцането на клозетната врата! Надигнах се от постелята, и разтърках очите си с юмруче.Погледнах през отвореният прозорец. Беше още тъмно,на небето точно срещу прозореца се виждаше една много ярка звезда.На вън на двора светеше големият фенер,чувах скърцане и тракане на двора,пръхтенето на конете. Станах и излязох на вън,като първо седнах на „кукуто“и свърших малката работа.По едно време чух баба–„Хайде сядайте на софрътъ да ядете по еднъ чорбъ,че рабта въ чака“! Вуйчо и другите мъже се въртяха около една друга по-дълга кола,после изкараха от дама воловете и ги впрегнаха в колата! Шаренко изпляска с криле и изкукурига …Вуйчо подканяше хората да хапват и да се качват на каруцата.
Отвориха портата и каруцата с двата коня излезе,след нея един от чичковците подкара колата с воловете и най накрая вуйчо и бати Стефко заминаха с кабриолета!Баба затвори портата и взе да разтребва масата на която бяха яли жетварите.
„Бабо,а защо не ме взеха,нали ми обещаха?“
„Не детко,там те имат много работа а и ще бъде много горещо днес,ти ще ми бъдеш днес дружинка.Имаме много работа!“
„Ама защо батко го взеха?“продължавах да настоявам аз!
„Батко ти ще им носи вода,а и може да управлява кабриолета за да ходи да пълни „бъклето“на чешмата!“
„Бабо ,а какви бяха тия изкривени железа с дървени
дръжки,дето всички носеха?“
„Това са сърпове с които се режат житните класове,много са остри а с паламарките се предпазва другата ръка!“
Успокоих се и отидох в стаята да си обуя панталонките.На вън вече просветляваше и се очертаваше да бъде много горещо! Баба ми даде хляб и сирене,и аз заръбах комачето с апетит. Бях горд,че ще бъда „дружинка“ на баба!
Първо, почистихме хармана от „акито“на конете и воловете и после баба го помете хубаво!
После тя заколи три кокошки,поля ги с гореща вода и почна да им скубе перата.Очисти ги хубаво,а после ги опърли.Аз я гледах с голям интерес.Тя ги изчисти от вътрешностите,а аз и поливах с канчето да ги измие.Тя сложи на огъня голяма тенжера напълни я до някъде с вода и сложи вътре всички дреболии без червата,които даде на котките,пусна вътре два цели картофа и една глава лук малко сол и сложи капака.После засили огъня и отиде в градината.
Върна се с една кофа презрели краставици и домати ,които наряза,сложи вътре и остатъците от снощната манжа обърка всичко това с малко топла вода и го занесе на прасетата,даде и на кокошките зърно,сложи сено и нарязани краставици на зайците. Аз я гледах и се чудех на нейната бързина и сръчност с която вършеше всичко това!
По едно време дойде баба Куна,комшийката. Водеше за ръката едно момиченце облечно
с бяла рокличка,бели три-четвърти чорапи и обуто със сандали.Косата и беше вързана на опашка със синя панделка.Носеше в ръката си една книжка със шарени корици!
„Пауно,водя ви нащо гражданче да си играят с Божко!Дано се разберат,тя е малко по-голяма от него,но е кротка!“ Баба се усмихна и взе да се чуди!
„Ма Куно,тя много ей пораснала мари,станала ей вечи гуляма момъ!Шъ играят а ми,шъ играят, ела Божко дъ съ запознайте с Иглика!“
Отидохме и седнахме на сянка под ореха. Тя ми разгърна книжката и видях картинки на много животни и птици,които не бях виждал.Тя внимателно ми обесняваше и казваше имена на животните.Беше много забавно и неусетно времето летеше.Не усетихме кога стана обяд и
кога дойде вуйчо с кабриолета! Баба му даде едно голямо гърне с капаче,кошница с хляб,домати,краставици и голяма буца сирене.Сложи и няколко паници,вилици и лъжици!
Вуйчо натовари всичко това и замина! Баба ни сипа по една паничка с чорба,хляб и наряза един голям домат. После Иглика ме изпита за имената на животните и птиците и като истинска учителка ме поправяше! Беше забавно! Тя си тръгна,а аз повтарях имената на животните и неусетно съм заспал…
Спомени на Божидар Боксев
