Събудих се от веселият лай на Шарко и скъцане на колела от каруца,която спря пред портата,баба я отвори! Видях голямата кола,дето бяха впрегнати в нея воловете.Беше натоварена с много снопи,които бяха превързани с въжета.По-ниският чичко с големите мустаци,на когото вуйчо не знам защо викаше „наборе“,хвана синджира и подвикна кратко на воловете–„Дий-й!“ И те бавно взеха да пристъпват,теглейки скърцащата тежка кола! Стигнаха почти до средата на хармана,и той им подвикна–„Стой-й,охо-о!“Закачи синджира отпред на хомота и взе да развързва въжетата с които бяха привързани снопите! В това време „влетя“ с кабриолета вуйчо,Дорчо леко се изправи на задните си крака и „закова“ близо до воловете! От кабриолета пъргаво скочи вуйчо, а след него слезе и батко! Той хвана за повода Дорчо и изтегли кабриолета встрани, после отиде да помага на вуйчо и „набора“,които стоварваха снопите на кубчина по средата на хармана с големи дървени вили!
Бързо разтовариха колата,после напоиха воловете от един голям „бакър“,вуйчо каза нещо на баба и отново заминаха на полето!Бати Стефко се миеше със „слънчева“ вода,която баба беше предвидливо наляла във всички свободни кофи и бакъри още от сутринта!А аз,разсъждавах по детски–„Кога ще порасна за да мога и аз да върша тия неща и да помагам на вуйчо!“ Отидох при кучето,което радостно взе да подскача,седнах при него и взех да го милвам по главата…
Педи залез докараха още една пълна кола със снопи,а след нея се завърна и каруцата с вуйна и другите жетвари.Всички слязоха и бързо се запътиха към кладенеца и клозета!
Взех да наблюдавам какво става до кладенеца, където се чуваше весел смях и подвиквания. Лелките или каките,които снощи и тая сутрин не бях хубаво разгледал се смееха весело и една по една ходеха в клозета! „Набора“,беше без риза,гол до кръста и се плискаше с вода направо от коритото.Гърдите и гърбът му бяха покрити с големи черни косми като на голямата маймуна от картинките на Иглика,която тя нарече „горила“! Водата се стичаше по големите му мустаци и пръхтеше баш като Дорчо! После се избърса с кърпата,която баба му даде и започна да претяга червеният си пояс/до сущ като пояса на дядо Санди/
Един по един жътварите,вече измили се и преоблекли с други дрешки взеха да сядат около масата! Лелките или по скоро каките, бяха свалили белите забрадки и изглеждаха много по-млади от мама и вуйна.Бяха 4-ри и на всичките косите им бяха сплетени в големи и дебели
плитки,които бяха преметнали отпред на гърдите си.Смееха се звънко и подвикваха нещо на мъжете!Баба им занесе пак голямата тава със салата,а вуйчо им наливаше ракия и лимонада!
Вуйчо пак окачи големият фенер на ореха и около него взеха да се въртят малки пеперуди и други мушици.Вечерта се спускаше тиха и топла,чуваше се песента на славеите и повейваше лек ветрец!Чух от разговора им,че е останало „Едно кише от голямата нива и цялата горна-малката нива!Утре дано сколасаме!“Бяха думите на „набора“.Жетварите се нахраниха и един по един
се качиха горе на сайваната!
„Божко-о,какво си се омърлушил,да не си болен?Я ела при мен! Майко,какво му е на Божидарчо?“
„А-а,нищо му няма,и той се умори днес!Цял ден ми помага,храни кокошките,зайците,носи ми дърва за огъня,полива ми! Не съй спирало детту! После дуйде Игличка ,на баба ти Куна
унуката,тъ разглейваха еднъ книгъ с картинки.Смяха се и после кът си ойде Игличка заспа!“
Аз отидох при вуйчо,и той ме взе на коленете си,“Я ми кажи какво те мъчи?Какво си се омърлушил?“
„Ти ми обеща да ме вземеш на нивата!“
„А-а,туй ли е било! Не се сърди,много си малък за нивата! Там много пече и не можеш нищо
да правиш!“
„Добре де,а батко нали и той е дете,защо го взехте?Аз щях да му помагам!“
„Батко ти вече е свикнал,а и е по-голям! Не се сърди,ти много помагаш на баба си,пък ний утре вече приключваме и ще почнем да вършеем тук на хармана,Ще те возя на диканята!“
„Хайде върви при баба си да те измие и да лягаш,че стана много късно…“
Баба ме сложи на „кукуто“,после ме изми и ме сложи да си легна.Аз дълго не можах да заспя,премислях и си си спомнях всичко което се случи през деня.Повтарях си новите научени думи,после влезе баба и взе да се приготвя и тя да спи,но преди това дълго се кланя и кръсти пред запаленото кандило и иконата на „Св.Богородица“!
Неусетно съм заспал с мисълта за утрешният ден…
/ Божидар Боксев/
Facebook Comments